Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 48

— Е, моето е по-дълбоко. На сестрите ми също. И до ден-днешен сме много близки благодарение на религията.

— Сигурно е така — кимна Даян. — Но нека ви попитам нещо друго, Илейн. Помните ли всички подробности на нападението?

— Част от тях. Защо?

— Защото е странно. След толкова години изведнъж се появявате на сцената, за да потърсите злодея. И дори намирате герой, който е готов да ви помогне.

Даян се наведе напред, Илейн стори същото.

— Имам чувството, че говорите пълни глупости, Илейн. Ако разбирате какво имам предвид.

Даян се усмихна. Илейн също, после смъкна блузата от рамото си. Съвсем малко, но достатъчно, за да покаже ръба на белега — все така пурпурно гневен.

— Схващам, Даян. Само дето тези неща не се предлагат в наръчника „Да се престорим, че ни го е начукал някой перверзник от класа“.

Даян стисна устни и се облегна. След което все пак успя да отпие глътка от халбата си.

— Съжалявам. Понякога репортерите са длъжни да направят своите проверки.

— Няма проблем, мис Линдзи.

Докоснаха чашите си, после Илейн се изправи, последвана от Даян.

— Всъщност някой ден трябва да ми разкажете цялата история — подхвърли тя. — Зрителите със сигурност ще я харесат.

Илейн намъкна палтото, намести слушалките на главата си и натисна бутона на айпода в джоба си.

— Може би — рече тя. — Нека видим как ще се подредят нещата. Ето ви телефон за връзка.

Надраска няколко цифри на лист хартия, после стори същото и на още един — за мен.

— Не ме забравяй, мистър Кели.

— Няма — обещах аз.

Клиентката ми протегна ръце и ме прегърна. Стана ми неудобно, но прегръдката беше съвсем кратка. В следващия миг вече я нямаше. Даян вдигна пръст.

— Искам още няколко секунди с нея — обяви тя и излезе на снега след Илейн Ремингтън.

23

Отпих една глътка и извърнах поглед към бялата пелена зад прозореца. Даян Линдзи стоеше на ъгъла на „Холстед“ и „Дайвърси“, обърнала гръб на силния вятър, който връхлиташе откъм езерото. Сгушила се в яката си, Илейн пристъпваше от крак на крак. Даян се приведе към нея и каза нещо. Разстоянието между лицата им сякаш се изпълни с енергия. Илейн се отдръпна и прехвърли тежестта си на токчетата. Изглеждаше сигурна и стабилна. Мълчеше и слушаше. Какво ли си говорят толкова време, запитах се аз. Гледан отстрани, разговорът вървеше доста трудно.

Десет минути по-късно Даян се върна в бара. Аз се бях преместил в едно сепаре в дъното и унищожавах наденицата с картофено пюре в чинията пред себе си. Тефтерчето и писалката лежаха на масата до мен. Част от него бе запълнена с мъдри нередактирани мисли.

— Какво има в тефтерчето? — попита тя.

Завъртях го, давайки й възможност да прочете драсканиците ми.

— Просто се опитвам да изчисля колко души ме наеха през последните два дни и за какво. Доколкото мога да смятам, имам най-малко двама нови клиенти.

— Единият от които е мъртъв.

— Точно така. А другият си ти.

— И аз съм в тефтерчето, така ли?

Тя го придърпа по-близо до себе си, но аз си го изтеглих обратно. Лакираните й тъмночервени нокти издраскаха хартията. Тих, но някак груб звук.