Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 46

— Защо го правиш?

Тя избърса устните си и попи влагата в крайчеца на едното си око.

— Защото ме поддържа във форма. Някои хора се наливат с кафе с мляко. Аз пък пия по седем питиета. А после си търся компания.

Барът утихна. Не съвсем, но изглеждаше така. Огледах я и се замислих. Въпреки волята си усетих възбуда. Някои жени са си такива. Най-вече с мъжете. Безумният разговор продължи.

— Нека те попитам нещо, мистър детектив. Какво знаеш за изнасилванията?

Свих рамене.

— Познаваш ли момиче, което е било изнасилено?

— Познавам много.

— Искам да кажа, в романтичния смисъл на думата.

Отново свих рамене. Тя продължи:

— Мислиш ли, че можеш да бъдеш с нея след… След нещо подобно? Не, ще го кажа другояче: след като някой я е имал по този начин?

Погледнах по протежението на бара. Главно защото не знаех къде другаде да гледам.

— Така си и помислих — рече тя и гаврътна четвъртото питие.

Реших, че е крайно време да се включа.

— Ти си била жестоко пребита и почти мъртва, Илейн. Което е чисто и просто акт на насилие.

— Отговор по учебник, мистър Кели. На това ли ви учат в полицейската академия?

Гласът й леко се извиси, но все още беше под контрол. Беше пияна, но не толкова, колкото очаквах.

— От Гибънс знам, че си бил ченге.

На лицето й се появи лека усмивка. Наклони глава и изведнъж стана ненужно лукава. Дръпна дълбоко от цигарата си, почти преобръщайки пепелника. Примигнах и я видях на петдесет и три. В хотелски бар, сама. Все още в състояние да привлече някой и друг поглед. Все още в играта. Тя изпусна облак дим, който стана бял на светлината, идваща от улицата. Чертите й изведнъж се отпуснаха. На петдесет и три пак щеше да бъде на ниво. Стегната и загоряла на плажа, с кола и шофьор. Свежи цветя из стаите, спокоен обяд с хубави питиета на верандата. Два са пътищата, по които можеше да поеме. Беше изправена пред избор като всеки друг. Някое незначително събитие щеше да я тласне по единия от тях. Рак на белите дробове на някой паркинг за каравани или къща в Ла Хойя. Изборът предстоеше. И тя щеше да го направи. Без дори да усети, като всеки друг.

— Твоят приятел искаше да ми помогне — рече. — Поне така казваше. Но сега е мъртъв.

— Допускаш, че е дело на човека, който нападна и теб?

— Помислих си го.

Отпих от халбата и отправих поглед към плаката на стената. ДЕНЯТ Е ДОБЪР ЗА ГИНЕС, гласеше той. Под тези думи беше изрисуван черен тукан.

— И се чудиш, а? — подхвърлих.

Устните й отново се разтеглиха. Но този път усмивката й не беше нито топла, нито нежна.

— По-скоро ме кара да се заключвам нощем.

Меган отново се приближи. Илейн изглеждаше по-добре. Поиска чаша вода, а аз измъкнах тефтерчето си.

— Писмо ли ще ми пишеш? — попита тя и освободи косата си с рязко движение на главата.

— Просто искам да систематизирам някои неща.

— Трябва да си вземеш лаптоп.

— А ти трябва да си на каишка.

— Какво става, Кели? Нали сме от един отбор? Ти искаш да заловиш убиеца. А ако аз съм права, той иска да докопа мен. Нещата могат да се получат.