Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 45

— Какво ще обичате?

Акцентът беше от Западното крайбрежие, най-вероятно от Галуей. Лицето беше ирландско — остри черти, високо чело, кестенява къдрава коса, прилепнали уши. Очите бяха сини и пъргави.

— Гинес — рекох.

Облегнах се, за да се насладя на ритуала. Студената чаша беше опряна плътно в месинговия обков. Напълването беше перфектно. Жената спря кранчето в момента, в който течността зае две трети от чашата. Положи я на дървената поставка над помпата. Докато пяната спадаше, тя избърса един пепелник, прие поръчка за ирландска закуска и наточи една „Смитуикс“. После допълни чашата с гинес с два пръста лека и сладка пяна.

— Идеално — рекох аз.

— О, я зарежи тия празни приказки! — сряза ме тя.

Намигнах й и Меган ме дари с лека усмивка. Тя беше моя любимка и най-доброто, което предлагаше „Скритата детелина“. Не бях идвал тук близо година, но то беше без значение. Бирата гинес пак беше най-добрата в града. Джон Гибънс го знаеше и беше редовен посетител. Привлякох вниманието на Меган и я попитах за бившия си партньор.

— Тук беше, разбира се — отвърна тя. — В четвъртък вечерта. Седеше малко по-назад от мястото, на което си в момента.

Меган отпи глътка чай „Бари“. Правеше го много силен, с мляко и две бучки захар.

— Случайно да е бил в компанията на блондинка?

— Беше. Тя също редовно идва тук. Нищо особено, освен неприятности.

Извадих листчето с телефона на Илейн Ремингтън, който бях преписал от огледалото в спалнята си.

— Това още ли е номерът на бара?

— Да.

— На автомата?

Меган поклати глава и посочи апарата зад бара.

— Вече нямаме автомат. Напълно излишно е, след като всички имат мобилни телефони. Преди тук беше като телефонна централа, особено в петък вечер.

— Сигурно е така — кимнах. — Добре ли познаваше Джон?

— Колкото всеки клиент. Проблеми ли има?

— В неделя са го открили мъртъв на Флотския кей.

Меган сведе очи към течността в чашата си. После погледна към вратата. Обърнах се. Илейн Ремингтън беше застанала на прага.

— Това е тя, Майкъл.

— Сигурно си права.

Станах. Илейн ме пресрещна в средата на бара. Този път нямаше пистолет. Или поне не го беше насочила в мен.

— Беше време да се появиш.

— Очакваше ли ме?

— Почти всяка вечер идвам. Прецених, че рано или късно ще се появиш. Ще ме черпиш ли едно питие?

Меган чакаше на бара с бутилка „Джеймисън“ в ръка.

— Обичайното? — попита тя.

Илейн кимна, а Меган наля две чаши. Без лед. Клиентката ми гаврътна първата на екс. После се облегна на рамото ми. Сякаш ми беше студено.

— Всяка вечер пия по седем — обясни тя.

— Независимо дали имаш нужда от тях?

Тя поиска номер три, гаврътна номер две и се изкиска.

— Готин си — рече.

— Много говориш.

— И все пак си готин.

Някъде бях слушал този разговор. Между блондинка и детектив. Илейн запали цигара, издуха дима в лицето ми и продължи:

— Гибънс се държеше по-скоро като баща. Там е цялата работа. Искаш ли едно питие?

Отдръпнах се и продължих да я гледам как действа. По-точно лекото треперене на ръката, с която вдигаше и сваляше чашите. Не ми изглеждаше лесна работа.