Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 120

Кимнах.

— Между другото, клиентката ти знае ли за ставащото?

— Още не.

— Вероятно си даваш сметка, че рано или късно тя ще излезе на светло.

— Така ли мислиш?

— Няма да стане по нашата телевизия. Но бъди сигурен, че ще стане.

Надигнах се да си вървя. Даян също се изправи.

— Утре ще се видя с Илейн и ще я информирам — рекох. — С Родригес се разбрахме да се видим в твоето студио, веднага след интервюто. За да уточним някои неща.

— Прекрасно. Мисля, че ще свършим някъде около обяд.

Наведе се и ме целуна. Яркочервени устни. Дълги, силни и жадни. Сякаш наистина го искаше. Или си въобразяваше, че го иска.

— Благодаря за историята — прошепна тя. — Никога няма да забравя, че ме спаси.

После се обърна и тръгна към изхода. Аз се прибрах вкъщи и разтворих моето копие на „Агамемнон“. Прелистих няколко страници и открих абзаца, в който Клитемнестра подмамва съпруга си в банята и там го убива.

Εστιν Θαλασσα-τιζ δε νιν κατασβεσει

Започнах да рецитирам текста на глас, омекотявайки сричките както би го сторил Есхил. А после се запитах колко Клитемнестри са се появявали в живота ми, къде са криели ножовете си и най-важното — кой ще се окаже мъртъв и в чия вана ще го открият.

56

На другата сутрин се събудих рано. Пробягах осемте километра по брега на езерото, взех душ и отскочих до „Интелидженсиа“ за чаша кафе. В единайсет тръгнах към центъра и включих мобилния си телефон.

— Да.

Полицай Мастърс беше в обичайното си възторжено състояние.

— Довечера Винс Родригес ще се появи в новините — рекох. — Слушай сега какво трябва да знаеш.

Разказах му за Полард, Грайм и Бенет Дейвис. Винаги се бях смятал за експерт по екзотичните ругатни, но Мастърс ме накара да се засрамя. Епитетите, с които ме заля, биха накарали дори глухия да се изчерви.

— Свърши ли? — попитах.

— Аха.

— И тъй, днес Винс ще си свърши работата. Ще арестува Дейвис и ще изложи тезата си относно Грайм. Но утрешният ден е изцяло твой.

Разказах му за Канзас и всички съвпадения. Отне ми известно време. Когато свърших, насреща се възцари тишина.

— Там ли си, Мастърс?

— Кога мога да действам?

— В момента влизам в сградата на Канал шест. Ще ти се обадя веднага след като приключа.

Моето момиче с кръстословиците го нямаше на рецепцията. Още по-добре. Днес едва ли ще е щастливият й ден. Родригес ме чакаше в малък офис непосредствено до студиото. Държеше чаша кафе и правеше отчаяни опити да избегне разговора с един от продуцентите на Даян.

— Оставете ни една минута сами, моля — рече той.

Продуцентът ме разкъса с поглед, но все пак излезе.

— Току-що ми се обади Бенет Дейвис — каза Родригес. — Щял да се предаде, но иска споразумение. В един часа ще бъде в централното управление.

— Спомена ли ти някакви подробности?

— Не, но ще го направи. Имам опит с такива типове. Той вече няма желание да се бори. Освен това разполагаме с предварителните ДНК резултати от пурата.

— Съвпадение?

— Почти сигурно — кимна Родригес и добави: — Дейвис ме помоли да ти предам, че в „Кръстникът“ нещата стават много по-лесно, отколкото в реалния живот. Просто нямал достатъчно кураж.