Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 117

— Това ме кара да мисля, че е мъртва, мистър Кели. Ето защо пазя тази папка. За да помня, ако случайно започна да забравям. Отварям папката и си спомням.

Запалих цигара и поднесох пакета на Бекър. Той си взе една, после допълнихме чашите си. Папката остана да лежи между нас.

— Имам проблем, Сам.

Човекът не беше глупав и вече го беше разбрал. А аз му разказах за Джон Гибънс и за писмото. И за клиентката ми, блондинката на име Илейн Ремингтън. Завърших с деветмилиметровия пистолет, с който, по моите изчисления, са били убити петима души. Сам мълчаливо ме изслуша, после се изправи.

— Ела с мен.

Фермерът вдървено изкачи стълбата, прекоси тъмен коридор и влезе в стая, която преди много време е била спалнята на младо момиче. Пристъпи към полицата и издърпа един годишник. На корицата му пишеше ГИМНАЗИЯ СЕДАН, ВИПУСК 1994. Започна безцелно да го прелиства, сякаш не знаеше какво търси. Аз мълчах и чаках. Най-накрая Бекър откри страницата, която му трябваше, и сложи годишника на леглото.

— Това ли търсиш?

Момичето беше лидер на мажоретките и председател на Клуба на артистите. Избрана за „Най-вероятна кралица на театъра“, чиято най-голяма мечта бе „да живее под светлината на прожекторите“. Усмихнатото й лице беше най-красивото на страницата и лесно се различаваше. Лицето на моята клиентка. Жената, която познавах като Илейн Ремингтън.

— Истинското й име е Мери Бет. Две години по-млада от Илейн.

Седнахме на леглото. Фермерът и аз. С годишника помежду ни. Аз плъзнах пръст по фотографията, а Сам започна да разказва.

— Ремингтън е моминската фамилия на майка им. Открили я мъртва на дъното на някакъв кладенец. Лицето й било смазано с чук, но всички твърдели, че се е препънала и паднала. Когато майка й умряла, Мери Бет била десетгодишна. Може и да ти прозвучи зле, мистър Кели, но това била най-хубавата част от живота на момичето. Баща й я изнасилил, когато навършила дванайсет. Тук, в плевника до къщата. Искал да й бъде първият. А после започнал да я предлага на приятелите си.

Сам помълча известно време.

— Мери Бет избяга от дома си и дойде в Оклахома. Аз бях ерген. Мислех, че никой не може да ме открие, но моята племенница успя да го направи. Разказа ми какво се е случило. Една нощ баща й отново се появил в стаята й, но тя била подготвена. Борила се със зъби и нокти. Той я мушкал с ножа си. И до ден-днешен има белег под ключицата. Мери Бет му върнала услугата и забила вила в гърлото му. Той умрял от загуба на кръв. А момичето си събрало багажа и тръгнало да ме търси.

Уредих нещата с шерифа и Мери Бет се върна в Седан. Аз дойдох с нея и направих всичко възможно да заместя баща й. С течение на времето научих, че е правел същото и с другите си дъщери, след като навършели дванайсет. Нещо като отбелязване на съзряването.