Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 83

Днес оригиналното Свещено Копие се съхранява в Ечмиадзинския манастир. Малко хора знаят за него, което, впрочем, е само от полза за монасите. Мнозина, както и преди, смятат, че копието на Лонгин е същото това Копие на Съдбата, което е притежавал Хитлер. Трябва да кажем, че неговата съдба също не е съвсем ясна.

След разгрома на Германия многобройните копия на Копието бързо преминали в ръцете на победителите. При това всеки притежател твърдял, че в негови ръце се намира оригиналът, което още повече увеличавало неразборията. Но експертизата всеки път потвърждавала, че поредната „реликва“ е фалшификат.

Къде се дянал оригиналът? Да се проследи пътят му съвсем не било просто. В момента на капитулацията Нюрнберг не бил окупиран от войските на нито една от страните на антихитлеровата коалиция. Затова нацистите имали време да укрият Копието на Съдбата. Къде? Не е възможно да се каже точно къде. Могат да се правят само предположения. Известно е, например че когато по време на разпита Сиверс искал да разкаже за местонахождението на копието, бил грубо прекъснат. Защо? Кой от разпитващите го не е бил заинтересован Сиверс да разкрие истината?

Загадки, само загадки…

Глава 5

Тайният институт и явните масони

В своите речи Хитлер заклеймявал не само евреите. Той се нахвърлял и върху масоните, които, според неговите думи, помогнали на евреите да завземат властта над света и със своите тайни ложи обхванали всички страни, оплитайки техния политически и делови елит в здрава мрежа.

Това е известно на всички. Затова много се учудих, когато сред книжата на моя баща намерих измачкана книга — по-точно само страници, тъй като корицата беше загубена окончателно и безвъзвратно. На титулната страница беше написано: „Барон фон Зеботендорф. Преди идването на Хитлер“.

Честно казано, с историята на Третия райх съм запознат твърде добре, но тази книга не съм имал случай да срещна. Впрочем не се учудвах дълго на този факт. На втората страница беше поставен голям мастилен печат: „За унищожение“. Такъв печат, доколкото ми беше известно, се е поставял на издания, които следвало незабавно да се изземат и унищожат — на съчиненията на Маркс, Ленин и на прочие „опасни книги“. Но какво толкова опасно е могъл да напише Зеботендорф? Ситуацията откровено ме заинтригува.

Справочните издания малко можеха да ми съобщят. Едва след като се свързах с издателството, което беше издало книгата през далечната 1933 година, узнах интересни подробности: оказа се, че практически целият тираж на книгата е бил унищожен ден след появата й по книжарниците. Издателите едва не попаднали в концлагер. Защо Хитлер е пощадил Зеботендорф — остава загадка.

Какво беше написал баронът в тази книга? С безкрайна наивност той решил да опише с чия помощ Хитлер бил дошъл на власт и решил, че това ще му се размине. Не се получило — тайните знания трябвало да си останат тайни. Но днес ние можем да повдигнем завесата над тези тайни…