Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 85

Да погледнем кадри от германската кинохроника през онези години. Ето фюрерът държи реч: и ние виждаме пълната гама от тайни масонски жестове! Ръцете под прав ъгъл са скръстени на гърдите — да-да, именно така правели масонските магистри. Това е изображение на руническия знак „двойна брадва“, символът на властта. В книгите по черна магия той се тълкува по следния начин: „жестът на магистъра — скръстени ръце на гърдите, разбира се, не е нищо друго освен символът на смъртта и възраждането, използван в ритуала за извикване на мъртвите“.

Затова за никакъв разгром на масонските организации не е могло да става дума. Но за да се поставят под държавен и партиен контрол, било съвсем друга работа. Тук нацистите се постарали както трябва. Така и непоявилата се на бял свят масонска ложа била въплътена в института „Аненербе“. Значителна част от неговия кадрови състав всъщност била съставена от онези, които Хаусхофер набелязвал за сподвижници на Хитлер.

Впрочем мнението на Хаусхофер в този момент не било толкова интересно. Той вече бил създал своя, подчиняваща се само на него масонска ложа. Именно в нея той интегрирал института „Наследството на предците“ и всички прочие проекти, свързани с масоните на Третия райх. Естествено, с послушните на него масони, доколкото Хитлер не търпял противоречия. Тази ложа трябвало, в частност, да постави под свой контрол всички независими масонски организации на райха. Освен това тя следвало да поеме контактите с чуждестранните масони — доколкото това било възможно — и по този начин да съдейства на външната политика на Третия райх. За глава, за Велик Магистър на тази ложа Хитлер назначил един от своите най-близки съратници.

Името на тази ложа било СС.

Зад фасадата на масонския храм

Да-да, точно така. Хитлер смятал СС за определен аналог на масонските ложи и неведнъж наричал Хенрих Химлер свой личен масон. Действително в много отношения масонството послужило за прототип на есесовските формирования. Масонските практики активно се внедрявали в такива области, като психологическата обработка, йерархическата структура, образованието. При това да се правят такива заимствания съвсем не се смятало за непочтено. В края на краищата самите масони някога заимствали всичко от Тевтонския орден — цвета на германското рицарство.

До Втората световна война СС била елитарна организация. Приемането на нови членове се съпровождало със сложни церемонии, подборът се извършвал много внимателно, също както при образуването на масонските ложи. Дори церемонията за приемането на член в СС, всъщност, била заимствана от масоните.

Кандидатът за член на СС бил длъжен да представи своето родословие, което ясно и точно да доказва неговия арийски произход. Срокът за „чиста кръв“ трябвало да бъде изключително голям — два и половина века, от края на XVII век. След това той трябвало да премине определен стаж, който много напомнял манастирското послушание. И едва след изтичането на този „изпитателен срок“ младият човек ставал пълноправен есесовец. Връчвали му кама и пръстен (тези регалии също били заимствани от масоните).