Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 74

Тибетските власти толкова се доверявали на немските учени, че им позволили да влязат в светая светих на будистките манастири — в техните подземни светилища, където пускали, меко казано, далеч не всеки. Именно там се извършил обредът за получаване на ясновидски дар. Същността му се състояла в следното: тибетските монаси отдавна били забелязали, че хората започвали да пророкуват най-често след мозъчна травма. Ако се нанесе подобна травма по изкуствен начин, човек може да се превърне в ясновидец. Ритуалът се наричал „откриване на трето око“. В центъра на челото пробивали отверстие, после го затваряли с дървен клин, мажели го с лечебни мазила и го оставяли да зарасне. Шефер и още няколко участници в експедицията дали съгласието си за провеждане на такава операция. Вероятно резултатът се оказал добър, тъй като подобни операции в началото на 40-те години започнали да се правят на много офицери от СС. През 1945 година в района на Севастопол било намерено цяло немско гробище, в което всички покойници имали триъгълно отверстие на челата си.

Шефер, обаче, търсел контакт с висша същност, контакт с Майтрея. Бил убеден, че той съществува. В отчетите си Шефер описал ритуалите на тибетските монаси.

Монасите в алени празнични одеяния в унисон произнасяха празнични текстове. Нарочно ниските, клокочещи гласове се сливаха с невъобразимото ромолене, излизащо, изглежда, от отворената утроба на Майтрея — бъдещия Буда. Това беше най-грандиозната статуя на високия, изографисан с червен лак олтар… Симфонии от цветове и благовония пригласяха на великолепно сработения оркестър.

Глухо удряше барабанът, свиреха флейти, извлечени от човешките пръсти, като мартенски капки се разнасяше звънът на чинелите и златните звънчета. Майтрея, когото тук наричат Чампа, беше изобразен като добродушен дебеланко с бръсната глава. Още не му беше дошло времето в ново въплъщение на Буда да слезе от небесата на грешната земя и той с тъжна усмивка се взираше в ставащото през благовонния дим, стискайки в ръката си пътно вързопче. Ще дойде време и скриващата го планина с победен гръм ще се разтвори и вече в облика на принц той ще тръгне по тибетските пътеки, възвестявайки настъпващата ера на щастие и справедливост.

Но Шефер не могъл да установи контакт с Майтрея. Официално не успял да намери и Шамбала, въпреки че съществуват някои факти, които ни карат да се съмняваме в това. Във всеки случай, в края на 1939 година, буквално две седмици преди началото на Втората световна война, експедицията успяла да се върне в Германия. В актива си тя имала не малко постижения. В Мюнхен Шефер бил посрещнат като национален герой, самият Химлер дошъл да го посрещне на летището. Веднага бил поставен въпросът за подготовката на нова експедиция, още по-представителна. Покрай всичко останало с експедицията щял да замине неголям военен отряд и внушителен товар с оръжие. Очевидно немците все пак имали какво да защитават и колонизират в Тибет. Само че Втората световна война не позволила тези планове да се осъществят.