Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 72

През 1935 година Шефер бил поканен да участва в една германо-американска експедиция. Половината участници били немци, половината — янки. При това финансирането било главно американско, то се извършвало от Филаделфийската академия по естествени науки. Но в самото начало на пътя между двете страни избухнал конфликт и американците се върнали обратно. Съдейки по свидетелствата, които имах, конфликтът бил провокиран именно от Шефер, с цел да се избави от чужди очи. Американските учени още дълго време се оплаквали от лошия нрав на германския си колега — което било много забавно, тъй като в действителност младият учен се отличавал с открит и добродушен характер.

Немците продължили пътя си и стигнали до горното течение на Янцзи и Меконг (практически всички големи реки в Източна Азия водят началото си от един район). По официални данни Шефер съвсем за малко не стигнал до Лхаса — официалната столица на Тибет. Не стигнал ли?

Резултатите от втората експедиция се оказали още по-поразителни от първата. Били открити много нови видове растения и животни, в частност, антилопата оранго, гълъбът-джудже, синята овца, множество неизвестни и редки птици. Шефер написал поредната си книга, името му станало известно в научните кръгове. През 1937 година защитил дисертация. Едновременно с това бил назначен за глава на новообразувания Тибетски отдел в „Аненербе“.

Ето тук се появили резултатите от „отклоненията“, които Шефер правел от официалния си маршрут. В разпореждане на СС били предадени хиляди древни тибетски ръкописи, значителна част от огромното културно наследство, от мъдростта на Изтока. Резултатите се оказали толкова обнадеждаващи, че изникнал въпросът за незабавно организиране на нова, поредна експедиция.

В търсене на Майтрея

На 10 септември 1938 година в кабинета на Химлер се провело съвършено секретно съвещание. В него участвали — самият райхсфюрер на СС, Шефер и още няколко водещи специалисти от Тибетския отдел. Точното съдържание на техния разговор е неизвестен — не са се запазили нито протокол, нито свидетелства на участниците. Знаем само едно: именно на това съвещание окончателно бил определен съставът, сроковете и задачите на експедицията.

Съставът се оказал твърде пъстър: покрай професионалните учени в експедицията участвали професионални разузнавачи и диверсанти, а също специалисти по радиовръзка. Химлер мечтаел за организирането на пряка радиовръзка с Лхаса, за да може постоянно да общува с висшите непознати сили. Очевидно се планирало установяването в Тибет на постоянно действащ център. Фактически се правела първата крачка към колонизацията на Тибет, на тази тайнствена прародина на арийците, на нацистка Германия.

През април 1939 година експедицията пристигнала в Индия. Шефер бързал много: в Европа вече се чувствало наближаването на голямата война и англичаните се отнасяли не много дружелюбно към немските учени. В публикациите си местната преса открито наричала Шефер шпионин. Затова сътрудниците на „Аненербе“ облекчено въздъхнали, когато индийско-тибетската граница останала зад гърба им.