Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 76

Що се отнася до тибетците от обкръжението на Хитлер, то те всички загинали в края на април 1945 година при щурма на Берлин от руските войски. Не се предавали в плен, своите ранени застрелвали и всичките си тайни отнесли със себе си в гроба.

А тези тайни, съдейки по всичко, били не малко…

Проектът „Арктогея“

Нацистките учени търсели не само Шамбала. Амбициите им се простирали много по-далече. Били намислили да намерят легендарната прародина на германците. Ситуирали я на различни места — в загадъчната Атлантида, в митичната Лемурия, в далечния Тибет. А Херман Вирт, първият „Глава на Аненербе“, я разполагал в Арктогея.

Арктогея била земя, която, съгласно хипотезите, съществувала на Крайния Север. Този огромен остров — по-точно, цял континент — бил гъсто населен с хора преди настъпването на ледниковата епоха. Според версията на Вирт това била страна на Слънцето, разума, реда, уравновесените инстинкти и истинската вяра. Именно там бил възникнал праезикът, станал основа на човешката цивилизация.

Останките от тази древна цивилизация били погребани под морските вълни и ледените пластове. Една от останките на Арктогея била Гренландия; неслучайно викингите — потомците на древните германци — я смятали за свещена земя. След като Арктогея отначало се скрила под леда, а после под водата, предците на арийците били принудени да емигрират в Евразия.

Вирт съвсем убедено заявявал: митичната прародина може да се възсъздаде! Разбира се, да се направи това на Северния полюс не било възможно. Затова на разположение на немците били пустеещите територии на Антарктида — както изглеждало, напълно пригодни за живот. Впрочем това е тема за друга глава и дори за книга. Проектът „Нова Швабия“ е бил и си остава един от най-засекретените в историята на Третия райх — възможно затова че той действа и досега…

Копието на съдбата

Една от най-загадъчните истории, свързани с института „Аненербе“, е историята на реликвата, известна като „Копие на Съдбата“. Древното оръжие принадлежало на династията на Хабсбургите и, според преданието, трябвало да им носи успех.

„Копието на Съдбата“ бил любимият артефакт на самия Адолф Хитлер. За първи път той го видял още преди Първата световна война. Бидейки съвсем млад човек, той обикалял залите на виенския дворец Хофбург, превърнат в музей. Входът в музея бил безплатен, което било съвсем немаловажно обстоятелство за вечно бедстващия юноша. Случайно попадайки в залата на съкровищата на Хабсбургите, чиито експонати дотогава смятал за ненужни вехтории, Адолф бил привлечен от лекцията на един от гидовете, възглавяващи екскурзията. Ето какво написал той за това впоследствие.