Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 31

Интересна и тайнствена ми се стори още една фигура, свързана с „Аненербе“. След преминаването на института в структурата на СС бил назначен негов управител — стандартенфюрерът от СС Волфрам Сиверс, човек с университетско образование, който трябвало да играе ролята на „свързочник“ между учените и Химлер. Тази роля той изпълнявал твърде успешно, без да остава повърхностен наблюдател, а прониквайки дълбоко в работите на института. Там го приемали като свой, защото Сиверс бил ученик на Фридрих Хилшер! Огромен чернобрад човек с пронизващ поглед, за дълги години той останал символ на „Аненербе“. Но дори и това не е най-интересното. Най-интересното е по какъв начин Сиверс приключил дните си. А завършил живота си той на бесилката с присъда на Нюрнбергския трибунал.

Нека да помислим малко. Ако „Аненербе“ е бил толкова безобиден, точно колкото и безполезен, институт, то защо е трябвало да обесят неговия ръководител, без да е извършил никакви злодейства? Есесовци с къде по-високи чинове дори не отишли в затвора, а сравнително „дребната риба“ Сиверс побързали да обесят. При това, ако се вярва на слуховете, обесили го със страшна бързина, след набързо проведен процес, а по време на предварителния затвор прекъснали всичките му канали за връзка с външния свят. Сиверс бил съден от американци и англичани, без да бъдат допуснати практически руснаци и французи. Подозрителни подробности, нали? За какво би могъл да проговори Сиверс, което не би се харесало на победителите?

Да започнем от информацията за „Аненербе“, публикувана в публичните издания. Просто да се замълчи за съществуването на толкова мощен научен център било невъзможно, затова се постарали да го принизят и олекотят с тонове лъжи. Но някои полезни неща все пак можем да узнаем.

Известно е, например че есесовските учени са се занимавали с много сериозни историко-културологични въпроси. Например с история на Свещения Граал, споровете, за който не спират до ден днешен, и бяха подгрети от издаването на известната книга на Дан Браун. По-нататък те внимателно изследвали всички еретични учения и окултни школи, в това число и обществото на алхимиците и ордена на розенкройцерите. Освен това организирали тибетски експедиции с неопределени цели и изучавали пророчествата на Нострадамус.

От началото на войната специалистите на „Аненербе“ вървели след победоносния вермахт, приемайки под своя „опека“ съкровищата на европейските музеи и библиотеки. Те внимателно избирали всякакви артефакти, свързани с древната германска история, в частност, и с любопитни страници от германската история изобщо. През 1940 година Сиверс създал специалния „Айнзацщаб“, филиал, на който имало практически във всички големи европейски градове — Берлин, Белград, Солун, Будапеща, Ница, Брюксел, Амстердам, Копенхаген, Осло… В тях се трудили 350 специалисти, експерти с блестящо образование, прекрасна научна кариера и учени степени. Те разкопавали могили в Украйна, провеждали археологически изследвания в Париж и Амстердам, търсели и намирали древни съкровища и лагери. Впрочем и музейните колекции на европейските страни се подлагали на внимателни „ревизии“, а най-ценните, от тяхна гледна точка, се извозвали в Германия. Всъщност след войната повечето от тях не били намерени. За съдбата на изчезналите колекции се носели най-различни слухове. Ще се опитаме все пак да се доберем до истината.