Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 14

Смята се, че именно благодарение на Хаусхофер свастиката станала символ на нацисткото движение. Геополитикът виждал в нея таен магичен знак, знак на слънцето и гръмотевицата, на живота и плодородието. Освен това той смятал свастиката за истински арийски символ, който, за разлика от другите известни изображения (кръст, триъгълник и т. н.) се срещал само у представителите на „чистата раса“. Свастиката произхожда от арийска Индия, откъдето се разпространила в Европа; при това в териториите, обитавани от семитските народи, свастиката не се срещала практически никъде. Не било ли това най-доброто доказателство за „чистокръвния“ произход на „опашатия кръст“?!

По-нататък Хаусхофер тръгнал по утъпканата от Ланц пътека. Арийската раса, казвал той, трябвало да се върне към първоначалната си чистота. След Първата световна война той узнал за полумитичното общество „Зеленият дракон“, чийто символ била свастиката (въпреки старанията ми, така и не успях да изясня съществувало ли е то в действителност). Източник на информация в дадения случай бил белогвардейският генерал Кутепов, избягал след революцията в Берлин и разказал за тайното общество едва ли не на всеки срещнат. Съдейки по всичко, Хаусхофер не могъл да разбере също къде руснакът лъже, къде казва истината. Но идеята за тайно общество го вдъхновила. През 1919 година той основал ордена „Светещата ложа“, на който предстояло да установи връзка с отвъдния свят (в съществуването, на който бил повече от сигурен) и да провежда определени геополитични опити за създаване на свръхчовек.

Хаусхофер, като далеч не глупав човек, твърде бързо разбрал, че неголямото и не особено влиятелно тайно общество не може да постигне поставените цели. Бил му е необходим лост на влияние върху държавната политика, свой човек във властта. Такъв човек той успял да намери твърде бързо. Това бил не кой да е, а самият Адолф Хитлер.

Ученикът

Началото на 20-те години на XX век в Германия било повече от неспокойно. Победената страна, на която победителите наложили огромни репарации, предизвиквали непрекъснати икономически и политически кризи. Намаляване на производството, хиперинфлация, отчаянието на милиони хора и на този фон — активността на радикалните партии и комунистите, от една страна, и националистите — от друга страна. През ноември 1923 година една от националистическите групировки, която ръководел невисок брюнет със забавни мустачки, впрочем, нелош оратор, вдигнал въстание в Мюнхен. По-точно, опитал се да вдигне въстание, доколкото властите взели под контрол ситуацията още на другия ден. Човекът с мустачките се оказал в затвора в Ландсберг заедно с някои свои съмишленици. Сред тях бил и асистентът на професор Хаусхофер, на когото се възлагали големи надежди — младият учен Рудолф Хес.

Именно чрез Хес Хаусхофер се запознал с учението на Хитлер. То било твърде примитивно, но в същото време не могло да не предизвика симпатия у професора: Хитлер се борел за същите национално-расови цели като „Светещата ложа“! И Хаусхофер започнал редовно да посещава ландсбергските затворници, заедно с това борейки се за смекчаване на режима и предсрочното освобождаване на бъдещия фюрер (вожд, лидер) на германската нация.