Читать «Тайната на Лусинда» онлайн - страница 3

— Хайде, Джерард, стига си се чудил. Давай по-смело! — обади се Саймън. — Ние с Мелъри вече я опитахме.

В това време се чу сигналът на микровълновата печка. Саймън се спусна към нея и извади огромна купчина ситно накълцано месо. Върхът на купчината се беше размекнал и имаше отвратителен сив цвят, но останалата част още беше замръзнала.

— Какво е това? — попита с погнуса Джерард и се опита да не гледа месото.

— Закуската на Байрон — обясни Саймън, изсипа гнусотията в дълбока купа и добави корнфлейкс. — Изглежда, че Байрон вече оздравява. Постоянно е гладен.

Джерард се ухили. Ама че лудница! Всеки нормален човек би бил твърде предпазлив, ако в дома му се възстановява от раните си един вечно гладен грифин. Но не и Саймън. Саймън грижливо приготвяше за чудовището закуска с корнфлейкс.

— Хайде, Джерард! — изтръгна го от мислите му Мелъри. — Пий!

Джерард отпи от водата и се задави. Течността опари устата му, той се закашля и успя да изплюе половината на пода. Останалата половина се плъзна в гърлото му и го изгори като огън.

— Луди ли сте? — заохка той, като се давеше и кашляше. — Какво е това?

— Вода от чешмата — каза Мелъри. — Това е вкусът на водата, която тече от нашата чешма!

— Тогава защо ме карате да я пия? — избухна Джерард.

— Защото „защо“ завършва на „о“! — каза Мелъри и предизвикателно скръсти ръце на гърди. — Ти по-добре ни кажи защо се случва всичко това?

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че тези ужасии започнаха, откакто взехме книгата и няма да спрат, докато не се отървем от нея.

— Много добре знаеш, че ужасиите започнаха, преди да намерим книгата! — вбеси се Джерард.

— Няма значение — заинати се сестра му. — Гоблините искат книгата и аз мисля, че трябва да им я дадем.

Джерард я гледа безмълвно миг-два, после изсъска тихо, но свирепо:

— Каквоо-о-о-о?

— Трябва да се отървем от тази глупава книга — повтори Мелъри. — Трябва да им я дадем, докато не са ни довършили. Да не говорим какво още може да ни сторят!

— Какво ли са направили с водата? — Джерард огледа чешмата и мивката и усети как някъде дълбоко в него се надига дива ярост.

— Какво значение има какво точно са направили? — сви рамене Мелъри. — Има значение само това, че трябва да се отървем от книгата на Артър Спайдъруик. Не помниш ли какво ни каза Малчо? Тази книга е много опасна.

Джерард не искаше даже да чува за Малчо.

— Книгата ни трябва — натърти упорито той. — Ако не беше тя, нямаше да знаем, че в къщата има дух. Нямаше да знаем нито за трола, нито за гоблините, нито за каквото и да било друго.

— Но и те нямаше да знаят за нас — прекъсна го рязко Мелъри.

— Книгата е моя — бавно и с натъртване каза Джерард. — Затова аз ще реша какво да правя с нея.

— Ти винаги си бил егоист, мислиш само за себе си! — изкрещя сестра му.

Джерард стисна зъби. Мелъри прекаляваше. Как смее да го нарича егоист! Досега си мълчеше подличко, но ето че най-после изплю камъчето.

— Книгата е моя и аз решавам какво да правя с нея — тихо повтори той. — Точка!