Читать «Сърцето ти принадлежи на мен» онлайн - страница 8

— Какви цветове?

— На тези дървета. В късна пролет нацъфтяват целите в малки букетчета.

— Бели и розови — сеща се Раян.

— Тереса казваше, че са като гирлянди от камбанки, окачени от самодиви, за да огласят въздуха под напора на вятъра.

Преди шест години Тереса получава много сериозна черепна травма в резултат на катастрофа. Впоследствие умира.

Саманта я споменава рядко. Когато говори за Тереса, тя се затваря в себе си и преди да е казала кой знае колко, погребва спомена в продължително мълчание.

А сега, загледана в надвисналите клони, изразът на очите й напомня за оня копнеж, с който очаква следващата серия прииждащи вълни, яхнала сърфа си.

Раян не се притеснява от тези мълчания на Саманта, за които подозира, че са неизменно свързани с мисли за сестра й, дори когато не споменава името й.

Двете са еднояйчни близначки.

За да вникне по-лесно в съзнанието й, Раян прочита куп писания, посветени на разделени от някаква трагедия близнаци. Става ясно, че в ред случаи мъката на оцелелия е примесена с неоправдано от нищо чувство за вина.

Според някои капацитети неразривната връзка между еднояйчни близнаци, особено ако са сестри, не може да бъде прекъсната дори от смъртта. Някои даже твърдят, че продължават да чувстват присъствието на другия и го сравняват с фантомната болка на опериран, който продължава да усеща отрязания си крайник.

Мълчаливата умисленост на Саманта позволява да й се възхищава и да я изучава неприкрито, което не е възможно, когато усеща неговото внимание.

Впил поглед в нея, Раян застива от чувство на преклонение, неспособен е да вдигне чашата си дори, или най-малкото загубва интерес към нейното съдържание. Единствено очите му се движат, погледът им обхожда контура на лицето й, грациозната линия на шията.

Целият му живот представлява постоянен стремеж към съвършенство, каквото вероятно в самия него не съществува.

Понякога му се струва, че го доближава, докато изписва алгоритмите на поредния софтуер. Но тези мъдри дигитализации си остават хладни като математическо уравнение. И най-изисканата софтуерна конструкция е предмет на банална прецизност, а не на съвършенство, след като не е в състояние да предизвика ярка емоционална реакция.

В лицето на Саманта Рич той открива красота, която е толкова близка до съвършенството, че той започва да си внушава увереност в успешния край на своя поход.

Вперила поглед в дървото, но съсредоточила вниманието си далеч отвъд червената геометрия на неговите форми, Сам промълвява:

— Остана цял месец в кома след катастрофата. Когато дойде в съзнание… не беше вече същата.

Раян замълчава. За първи път тя споменава за комата. Сиянието на това лице под ласката на късното слънце отнема способността му да проговори.

— Продължиха да я хранят през тръба направо в стомаха.

Малкото хвърлени от листата върху лицето на Саманта сенки са вплетени в златото на косите й, обрамчват челото, сякаш самата природа е положила венец върху главата й.

— Лекарите казаха, че е в състояние на перманентна вегетация.