Читать «Съпругата на губернатора» онлайн - страница 94

Майкл Харви

Отпих още глътка уиски и си припомних бръчките, прорязващи лицето на Мари Пери, тъжната й усмивка, празнотата в сърцето й. Бях се лъгал за Мари. И за нейната тайна. И все пак във всичко това нямаше логика. Нещо не беше наред. Прелистих обратно до първата страница от протокола за приемане в болницата и я прочетох внимателно, като търсех липсващото парченце от пъзела. И го открих, най-отдолу, под формата на един адрес.

41

Открехнах прозореца на колата и огледах с нищо незабележимата фасада на Олд Харбър Роуд № 254. Сега вече знаех кой живее там. И защо Мари Пери се бе появила предишния ден на това място. На Олд Харбър Роуд не се намираше домът на поредната жертва на катастрофите, предизвикани от „Бийкън“. И Мари Пери не бе дошла в „Уилоубрук“, за да раздава чанти с пари.

Късното следобедно слънце се отразяваше от прозорците на къщи и коли. Някаква жена, натоварена с покупки, пресече за миг слънчев лъч и потъна в сенките. Тъкмо нея чаках. Жената, чието име не фигурираше в нотариалния акт, но живееше на Олд Харбър Роуд № 254. Преди да сляза от колата, изчаках, докато се качи по стълбите. Вече вадеше ключовете от джоба, когато усети стъпките ми зад гърба си. Аманда Мейсън се обърна.

— Господин Кели.

— Здрасти, Аманда.

Тя се озърна за хора на улицата, после погледна вратата зад гърба си, за да се увери, че още е заключена.

— Стреснахте ме.

— Извинявай.

— Какво правите насам?

— Мисля, че трябва да говорим.

— За какво? — Гласът й звучеше глухо.

— Може би е по-добре да влезем.

— Това е домът ми, господин Кели. Имам две деца вътре.

— Няма да нараня децата ти.

— Не съм казала такова нещо, но не искам да ги излагам на… няма значение. Това е моят дом. Ако искате да говорим, можем да го направим и тук, отвън. — Сестрата стисна челюсти, докато притискаше торбата с покупки до гърдите си.

— Става дума за Ема Пери — казах аз и извадих болничния протокол от 2004 година.

Най-отдолу бяха записани името и адресът на Аманда Мейсън. Под тях беше подписът й.

— Тогава си била дежурна, Аманда. Искам да знам какво точно се е случило.