Читать «Сънят на Акиносуке» онлайн - страница 3

Ала на двадесет и четвъртата година от неговото управление го сполетяло голямо нещастие: жена му, която била родила седем деца — пет синове и две дъщери, — заболяла и умряла. Погребали я с много почести на върха на един красив хълм в областта Ханрьоко, а на гроба й поставили голям и разкошен паметник. Но Акиносуке страдал така безутешно за нея, че не искал повече да живее.

Щом задължителният траур изтекъл, от двореца в Токойо пристигнал шиша — кралски пратеник. Той предал на Акиносуке съболезнованията на краля, а после му казал:

— Това са думите, които нашият височайши господар — кралят на Токойо, ми заповяда да ви предам: „Време е да се върнеш в своята страна. Колкото до седемте деца, те са внуци и внучки на краля и за тях и в бъдеще ще се грижат както подобава. Затова не бива да се тревожиш за съдбата им.“

Акиносуке се подчинил на заповедта и се приготвил за път. След церемонията, на която се простил с всички свои съветници и доверени служители, той бил придружен с много почести до пристанището. Там Акиносуке се качил на изпратен за него кораб и отплавал в синьото море под синьото небе. Скоро и очертанията на остров Райшу станали сини, после сиви и постепенно изчезнали съвсем…

Тогава Акиносуке внезапно се събудил под кедъра в собствената си градина!

Известно време той бил като замаян и сякаш не можел да повярва на очите си. Но видял, че двамата му приятели все още седят край него, пият и си говорят оживено. Акиносуке ги изгледал смаяно и възкликнал:

— Колко странно!

— Изглежда, е сънувал нещо — изсмял се единият. — Какво толкова странно сънува, Акиносуке?

Тогава той им разказал съня си — своя сън за двадесет и три годишното си пребиваване в страната Токойо и на остров Райшу. А те се изумили дълбоко, защото в действителност той спал не повече от пет минути.

Единият гоши му казал:

— Наистина си сънувал невероятен сън. Ние също видяхме нещо необикновено, докато спеше. Минута-две малка жълта пеперуда пърхаше над лицето ти. После кацна на земята до теб, досами дървото, и почти веднага огромна мравка изпълзя от една дупка, сграбчи пеперудата и я дръпна вътре. А точно преди да се събудиш, пак видяхме как пеперудата излезе от дупката и отново запърха над лицето ти. После внезапно изчезна незнайно къде.

— Може да е била душата на Акиносуке — предположил другият гоши. — Стори ми се, че я видях да влиза в устата му, честна дума!… Но и да е била душата му, това едва ли обяснява странния му сън.

— Мравките ще го обяснят — намесил се първият гоши. — Те са необикновени създания, може би дори духове… Във всеки случай тук, под кедъра, има голям мравуняк…