Читать «Сънят на Акиносуке» онлайн

Лафкадио Хърн

Сънят на Акиносуке

В областта Тоичи, провинция Ямато, живял гоши на име Мията Акиносуке… (Тук е мястото да обясня, че във феодална Япония имало привилегирована класа на самураи земеделци, наречени гоши, които подобно на йомените в Англия били поземлени собственици.)

В градината на Акиносуке се извисявал огромен и много стар кедър, под чиято сянка той обичал да почива в горещи дни. През един зноен следобед Акиносуке седял под дървото с двама приятели, също гоши, на приказки и саке, когато внезапно го налегнала непреодолима дрямка. Очите му се затваряли и той помолил приятелите си да го извинят, че ще поспи в тяхно присъствие, а после легнал до ствола на кедъра и ето какво му се присънило.

Както си лежал в градината, видял но отсрещния хълм да се спуска шествие, което приличало на свита на велик даймьо. Оказало се, че наистина е дълга процесия, по-внушителна от всички, които някога бил виждал. Тя идвала към дома му. Начело вървели множество млади мъже в богати одежди и теглели голяма лакирана колесница, или гошо-гурума, обшита в небесносиня коприна. Шествието спряло пред къщата му и един пищно облечен мъж, очевидно с висок дворцов ранг, приближил до Акиносуке, поклонил му се ниско и казал:

— Ваше благородие, пред вас стои керай — васал на владетеля на Токойо. Кралят, моят повелител, нареди да ви поздравя от негово височество и да се поставя изцяло на вашите услуги. Нареди също да ви съобщя, че желае да ме придружите до неговия дворец. Затова, ако обичате, качете се още сега във височайшата колесница, изпратена специално за вас.

След тези думи Акиносуке понечил да отвърне както подобава, но бил твърде смаян и объркан, за да проговори, а и незнайно защо силите му в миг го напуснали, тъй че единственото, което могъл да направи, било да се подчини на волята на височайшия керай. Качил се той, керай се настанил до него и дал знак; слугите опънали копринените въжета, обърнали колесницата на юг и шествието потеглило.

Акиносуке останал безкрайно изненадан, че само след броени минути спрели пред огромна двуетажна порта — ромон — в китайски стил, която той никога по-рано не бил виждал наблизо. Тук керай слязъл, изрекъл: „Ще известя за височайшето посещение“, и се скрил вътре. След малко от портата излезли двама благородници в роби от пурпурна коприна и островърхи шапки на високопоставени придворни. Те приближили, поздравили го почтително, помогнали му да слезе и го повели през портата и през обширна градина към входа на дворец, простиращ се на мили на изток и на запад. Акиносуке бил въведен в удивителна по своите размери и разкош зала за посетители. Придворните го настанили на почетното място и седнали смирено от двете му страни. В това време прислужници в церемониални дрехи поставили пред него ободряващи напитки. След като Акиносуке опитал от всяка, двамата сановници му се поклонили ниско и се обърнали към него със следните думи, като съгласно дворцовия етикет говорели в строга последователност:

— А сега наше почетно задължение е да ви съобщим… причината, поради която бяхте призован тук… Кралят, нашият господар, е изпълнен от височайше желание да станете негов зет… и пожела и нареди още днес да се ожените… за нейно величество принцесата, неговата дъщеря.