Читать «Сънят на Акиносуке» онлайн - страница 2

Ще ви въведем след малко в залата… където негово величество е вече готов да ви приеме… Но най-напред трябва да ви облечем в подходящи церемониални одежди.

След тези думи придворните станали и се отдалечили към нишата, в която имало голяма позлатена ракла. Те я отворили и извадили от нея най-различни кимона и пояси от пищни платове, извадили и камури — шапка на царедворец. Пременили Акиносуке както подобава за кралски зет, а после го повели към залата, в която владетелят на Токойо седял върху дайдза, с висока черна шапка на държавен глава и роба от жълта коприна. Вляво и вдясно пред него седели подредени по ранг множество високопоставени сановници, неподвижни и величествени като статуи в храм. Акиносуке преминал през множеството, застанал пред краля и му се поклонил дълбоко три пъти. На свой ред кралят го поздравил любезно и казал:

— Вече са ти обяснили защо си повикан да се явиш пред наше величество. Решихме теб да изберем за съпруг на нашата единствена дъщеря, а сватбата ще се състои тук и още сега.

След тези думи на краля отнякъде се разнесла весела музика и дълга процесия от красиви придворни дами се появила иззад завеса и повела Акиносуке към залата, в която го очаквала невестата.

Залата била огромна, но едва побирала гостите, дошли за сватбената церемония. Щом Акиносуке заел мястото срещу принцесата, като коленичил на приготвена специално за него възглавничка, всички му се поклонили.

Невестата приличала на небесна богиня, а дрехите й били прекрасни като лятно небе. Сватбената церемония преминала сред много радост и веселие.

След тържеството младоженците се оттеглили в покоите си, в друга част на двореца, където приели поздравленията на много знатни благородници, както и безчет сватбени подаръци.

Няколко дни по-късно Акиносуке отново бил повикан в тронната зала. Приели го още по-любезно, а кралят му казал:

— В югозападната част на нашите земи се намира остров на име Райшу. Решихме да те назначим за негов управител. Хората там са предани и покорни, но техните закони все още се различават от законите на Токойо, а и обичаите им не са поставени в ред. Ние ти възлагаме задачата да направиш живота им колкото се може по-добър и желаем да ги управляваш с добрина и разум… Всичко необходимо за пътешествието ти до Райшу е вече готово.

Така Акиносуке н неговата съпруга напуснали двореца на Токойо. Голяма свита от благородници и дворцови служители ги изпратила чак до брега. Двамата отплавали на кораб, избран за тях от самия крал. Съпровождани от благоприятни попътни ветрове, те пристигнали благополучно в Райшу, където на брега ги посрещнали всички жители на острова.

Акиносуке веднага поел задълженията си, които се оказали не чак толкова тежки. През първите три години на управлението си бил зает главно със съставяне и въвеждане на закони, но имал за помощници много мъдри съветници и работата не му била неприятна. След като се справил с нея, не му останали други задължения, освен тези да присъства на всички обреди и церемонии, които предписвал древният обичай. Климатът в страната бил тъй здравословен и земята тъй плодородна, че тук не познавали ни болести, ни нужда, а хората — толкова добри, че никога нито един закон не бил нарушен. Акиносуке живял и управлявал в Райшу цели двадесет и три години, през които ни сянка на тъга не помрачила живота му.