Читать «Сълзите на камъка» онлайн - страница 3

Жената на прага вече бе в доста напреднала възраст, но въпреки това все още личеше, че някога, преди доста време, когато между нея и Койота бе кипяла бурна, но обречена любов, бе била истинска красавица. Тя взе букета и затвори вратата на бедното си жилище. Преди няколко години се бе оженила за един нещастник и му бе родила дете. Койота бе обърнал света, за да я убеди да се разведе, но тя така и остана непреклонна… Тогава Койотът още не бе наемен убиец, а млад, перспективен журналист, комуто всички предричаха интересно бъдеще… Е, не бяха сбъркали кой знае колко…

Койотът, олюлявайки се, се качи на горния етаж и взе асансьора до партера. Когато излезе на улицата, всичко в него сякаш рухна. Той се вкопчи в най-близкото дърво, вперил поглед в осветения четириъгълник на така далечния прозорец, зад който живееше неговата единствена любов, и заплака като малко дете. Многобройните минувачи го поглеждаха учудено, но за разлика от през деня не го подминаваха със страх. Вече виждаха в него тридесетинагодишен човек, облечен с обикновена риза и изтъркани светли дънки, който плаче, сякаш светът за него е свършил… и по някакъв начин бяха прави.

* * *

Койотът се събуди с отвратително главоболие. Нямаше представа какво е правил миналата нощ, но каквото и да беше, при всички случаи му бе отнело почти цялото желание за живот. Той изпъшка и стана. В слепоочията му се набиха нови остри като бръсначи ножове. Предстоеше му нито твърде лека, нито твърде натоварена програма: обикновен ден на закоравял елитен наемен убиец…

Информация за текста

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1532]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:40