Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 18

— Време е за бой!

С тези думи той се хвърли към земята. Джейк не можеше да откъсне очи от ракетите, които вече бяха почти до него.

Дотук бях, помисли си той. Ще умра.

Първи стъпки

Джейк трудно можеше да обясни откъде знае какво точно да прави. Действията му просто му се струваха естествени. Ракетите минаха толкова близо, че Джейк успя да разчете надписа на червените им носове, който предупреждаваше, че са силно взривоопасни. Джейк протегна ръце с дланите нагоре и въздухът около него затрептя. Ракетите избухнаха пред него с мощна черно-оранжева експлозия, която подпали небето.

Пламъците се виеха около него, но той сякаш беше в огромен мехур. Въздухът трептеше, а огънят търсеше пролука. За миг Джейк увисна с главата надолу, после възстанови равновесието си. След няколко секунди огненото кълбо бе угаснало и към земята се понесоха ситни шрапнели.

— Еха!

Отдолу долетя познато тракане. Джейк сведе поглед и видя, че четири военни джипа са насочили картечниците си към него и са открили огън. Куршумите бяха солиден калибър, но отскачаха от невидимия му щит. Хрумна му, че не знае колко време ще издържи щитът, затова реши да действа бързо. Край ракетните установки вече се бяха събрали хора и ги зареждаха отново.

Джейк завъртя тяло надолу, сякаш се гмуркаше, и се изпъна в цял ръст. За части от секундата вече бе до най-близкия джип. Войниците на картечницата направиха забележителен опит да го прехванат. Джейк се спусна до земята, застана хоризонтално на няколко сантиметра от нея и се устреми към тях като куршум с облак прах зад себе си.

Куршумите се забиваха в земята около него, но отскачаха, обезвредени от щита му. След три секунди Джейк се вряза в джипа. Няколко войници успяха да скочат, преди автомобилът да полети встрани.

Джейк се изправи над земята и проследи преобръщащата се кола. При всеки удар в земята от нея се разлетяваха нови парчета. Джипът се изтъркаля на двайсет метра и се удари в съседния. Миг преди сблъсъка войниците вътре насочиха картечницата си към металния му корпус в безплоден опит да предотвратят удара.

Джейк нададе триумфален вик, когато първият джип обърна второто возило и разпръсна екипажа му наоколо. При удара импровизираният му снаряд отскочи във въздуха, завъртя се бясно и нахлу с трясък през прозорците на втория етаж на главната сграда.

— Еха! — възкликна Джейк. Сякаш бе попаднал в компютърна игра, но можеше да усети всяко действие. Той се почувства по-жив от всякога.

Войниците, накачени по джиповете, проявиха здрав разум и се втурнаха да бягат. Джейк почувства надигащия се в него гняв — нима дръзват да стрелят по него?

Спомни си указанията на Базилиск и овладя яда си. Протегна ръка и усети спускането на топлинен импулс по нея. След части от секундата от върха на пръстите му изригна зелена струя радиоактивна енергия и се заизвива наоколо, докато накрая не попадна сред бягащите войници. Те мигновено паднаха и Джейк загуби концентрация. Обзе го ужас. Не искаше да убива никого. Глухите стонове на падналите го увериха, че те все още са живи.