Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 17

Сградите отдолу се уголемяваха с бясна скорост и бяха единственото, което Джейк виждаше. Той затвори очи и протегна ръце надолу, сякаш за да омекоти удара. Почти повярва, че ревът на вятъра в ушите му е стихнал.

Всъщност той наистина беше спрял.

Джейк отвори очи. Вече не се носеше към постройките, а бе увиснал във въздуха над тях. Базилиск беше край него. Летеше толкова умело, че вятърът дори не бе успял да свали качулката му. Изведнъж помежду им с грохот прелетя скайкарът, който следваше предварително зададения маршрут за кацане. Въздушната струя след него засмука Джейк и той потрепери леко на мястото си.

— Мога да летя! — възкликна той смаяно.

— Можеш много повече от това, Хънтър.

Джейк стрелна Базилиск с поглед. Не бе свикнал някой да го хвали.

— Силите ти се подхранват от страха и от гнева ти. Затова се проявиха, когато се ядоса на учителя. Надникни в себе си, улови тези чувства и ги използвай в свой интерес!

Добре познати чувства. Бе чувал хората да казват, че гамените просто се страхуват, и знаеше, че е така. Всеки път, когато се заядеше с някое хлапе, усещаше пристъп на страх, че то може да му посегне. Оттам идваше цялата възбуда.

Джейк разпери ръце и крака и възстанови равновесие. Той се замисли какви огромни възможности му даваха силите, които владееше. Спомни си думите на баща си, след като се бе провинил за стотен път.

— Бъдещето ти зависи само от теб.

Джейк си даде сметка, че хахото с наметалото до него му предлагаше страхотно бъдеще. Каза си, че няма да провали и този шанс, както бе направил с много други.

— Така. Какво ще правим тук. Впрочем, къде се намираме?

— Над Индия — посочи с пръст надолу Базилиск. — Това е секретна, строго охранявана лаборатория за научни изследвания. Вътре се разработва прототип на така наречената ядрена сонда — роботизирана капсула, която може да си прокопае път до самото ядро на Земята. Искаме да я вземем.

— Така ли? И за какво ни е?

— За власт и слава! — Базилиск усети, че споменатата причина не вдъхновява Джейк и поклати глава. — Тъй като тази сонда играе ключова роля в плана ми! След няколко секунди скайкарът ще навлезе в обсега на охранителните системи и положението ще стане изключително интересно.

— В какъв смисъл?

Базилиск поклати глава. Отдолу се понесе воят на сигнал за тревога и отекна из целия комплекс. Джейк видя, как от хангара в единия край на комплекса изскочиха въоръжени хора и военни автомобили.

— Имат оръжия!

— Имат и ракети — отбеляза Базилиск.

Джейк не бе видял двете ракетни установки, прикрити под короните на горичка декоративни дръвчета. Установките се завъртяха и се насочиха към целта си, две ракети разтърсиха камионите с огнената си струя и се понесоха към Джейк и Базилиск.

Джейк усети, как адреналинът му се покачва и изостря сетивата му.

— Какво ще правим?

Гласът на Базилиск бе сладък като мед и издаваше удоволствието му от случващото се.