Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 14

— Защо избра мен?

— Защото си уникален. Имаш неподозиран потенциал.

— И какво ще трябва да правя?

— Да ми помагаш, за да променим света, както никой не е правил досега. Нещо като неповторимо пътешествие с приключения. — Базилиск протегна ръка към ръката на Джейк. — Договорихме ли се?

Джейк се замисли. Това не звучеше добре. Плъзна очи по тъмните постройки наоколо. Стига да решеше, можеше да избяга. В училище се случваше да го изнудят да направи нещо, въпреки че знаеше, че не е редно, например когато Гадняра го накара да пусне вируса. Джейк смяташе подобни случки за проява на слаба воля, но пък приятелите му сякаш се отнасяха с повече уважение към него след това. А в сегашния случай и любопитството го спираше да си тръгне. Базилиск му предлагаше нещо съвсем ново — неограничени възможности и шанс да загърби скучното всекидневие. Базилиск изглеждаше зъл, но Джейк бе свикнал да се оправя с хора като него. Чувстваше уплаха, а знаеше, че страхът води до слабост. Децата, с които се заяждаше, бяха слаби, защото се страхуваха от него и така се превръщаха в идеалната мишена за мъченията му. Пое си дълбоко въздух. Да, бе уплашен, но не беше страхливец.

Протегна се и стисна ръката на Базилиск. Тя бе огромна. Кожата му бе като от гранит и когато стисна ръката му, Джейк се убеди, че е от камък. За миг вниманието му бе погълнато от този факт. После усети мощното му ръкостискане, което за малко да натроши кокалчетата на ръката му. Джейк не издаде и звук, само разтръска изтръпналата си длан, щом Базилиск я пусна и тръгна в тъмнината.

— Да вървим — рече той.

— Да вървим? Къде? Нашите няма да…

Базилиск се завъртя на пети. Очите му искряха в тъмносиньо.

— Вашите? Предлагам ти шанс да завладеем света заедно, а ти се притесняваш да не закъснееш за вечеря? Ако искаш да станеш владетел, ще трябва да слушаш мен, не тях!

Базилиск се обърна и продължи в мрака. Този тип явно бе луд, може би дори опасен. Ако не бе изпробвал силата лично, Джейк вероятно щеше да си тръгне. Да, но го бе направил и сега жадуваше за втора възможност. Последва го.

— Не ми каза къде отиваме, Баз.

— Ще попътуваме — отвърна Базилиск. В същия миг в дъното на завода се оформи някакво малко возило. Отначало Джейк реши, че е лъскава спортна кола, тъй като извивките му напомняха на порше. Когато се приближи обаче, установи, че машината е по-голяма и няма колела. Бе стъпила на три ски за приземяване. Отгоре си имаше редица тесни перки, с които напомняше на страховита акула. С приближаването на Базилиск две врати в корпуса се отвориха нагоре със съскане и разкриха меките седалки вътре. Базилиск се намести на пилотското място и направи жест на Джейк да седне до него.

— Еха! — възкликна Джейк и прокара длан по черния корпус от фибростъкло. — Какво е това?

— Моя собствена разработка — скайкар. Имаме среща и ще е добре да побързаме. Качвай се.

Базилиск долови колебанието на Джейк.

— Хънтър, нуждая се от помощта ти за тази мисия. С нея ще започнем обучението ти. После можеш да се прибереш вкъщи, докато не ми потрябваш отново.