Читать «Стоманена целувка» онлайн
Джефри Дивър
Джефри Дивър
Стоманена целувка
На Уил и Тина Андерсън и момчетата…
Врагът е пред портата. Трябва да се преборим с нашето разточителство, нашата глупост и нашата престъпност.
Цицерон
Вторник
I. Удар с тъп предмет
1.
Понякога ти провървява.
Амелия Сакс караше червения си като артериална кръв „Форд Торино“ по търговската отсечка на Хенри Стрийт в Бруклин, без да обръща голямо внимание на пешеходците и уличното движение, когато съзря заподозрения.
Какви бяха шансовете?
Помогна ѝ фактът, че Неизвестният заподозрян 40 имаше необикновена външност. Висок и доста слаб, той се открояваше в тълпата. И все пак само това не е достатъчно, за да те забележат в човешкото множество. В нощта преди две седмици, когато той беше пребил до смърт жертвата си обаче, свидетел бе съобщил, че убиецът е бил със спортно сако на карета и бейзболна шапка на „Брейвс“. Сакс беше направила необходимото, макар и без надежда — бе разпространила информацията до полицейските участъци и се беше придвижила към други аспекти на разследването… и към други разследвания. Детективите от Криминалния отдел имаха много работа.
Преди час обаче патрулиращ полицай от Осемдесет и четвърти участък, който правел обиколката си близо до Бруклин Хайтс Променад, беше забелязал подозрителен човек и се бе обадил на Сакс — водещата разследването. Убийството беше станало късно през нощта на запустял строителен обект и извършителят очевидно не знаеше, че има свидетел, затова сигурно се чувстваше в безопасност, защото беше облякъл същите дрехи. Патрулният полицай го беше изгубил в тълпата, но въпреки това Сакс бързо се отправи към мястото и повика подкрепления, макар че този район на града беше голям и населен с десетки хиляди подобно облечени хора. Тя иронично си помисли, че вероятността да открие господин Четиридесет там, на практика не съществува.
Но по дяволите, той беше там и вървеше с големи крачки. Висок, кльощав, със зелено сако, бейзболна шапка и всичко останало, въпреки че в гръб Сакс не можеше да види името на отбора, изписано на шапката.
Тя спря на автобусна лента, хвърли полицейската табелка на таблото и слезе от колата, като в последния момент видя някакъв велосипедист самоубиец, който се размина на сантиметри от сблъсък с вратата на ториното. Той се обърна, но не за да обвини, а да огледа по-добре високата червенокоса бивша манекенка, със съсредоточен поглед и оръжие на хълбока над черните джинси.
Амелия тръгна по тротоара, следвайки убиеца. Дългурестият мъж се движеше с широки крачки. Краката му бяха дълги, но тънки. Сакс забеляза, че той носи маратонки, и си помисли, че те са много по-удобни за бягане по мокрия от априлските дъждове бетон от нейните ботуши с кожени подметки. Донякъде ѝ се искаше той да е по-предпазлив и да погледне през рамо, за да може да види лицето му. Чертите му все още бяха неизвестни. Мъжът обаче крачеше със странната си походка, отпуснал ръце до тялото си и преметнал раница през наведеното си рамо.
Сакс се запита дали оръжието на убийството е вътре — чукът със заоблен край, предназначен за приглаждане на метални ръбове и занитване. Извършителят беше използвал тази страна на чука за убийството, не разцепа за вадене на гвоздеи в другия край. Заключението какво беше разбило черепа на Тод Уилямс беше дошло от базата данни, която Линкълн Райм беше създал за Нюйоркската полиция и Института по съдебна медицина, озаглавена „Въздействие на различни оръжия върху човешкото тяло. Трета част: Травма, нанесена с тъп предмет“. Базата данни беше на Райм, но Амелия беше принудена да извърши анализите сама. Без него.
