Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 2

— Джо Морели ли? Да.

— А какво става с пич номер две?

— Рейнджъра ли? Е, все още работя с него.

Рейнджъра беше моят ментор в преследването на бегълци и дори нещо повече. Проблемът беше, че тази част с „нещо повече“ не беше ясно уточнена.

Дочух едно изсумтяване и въпросително излайване от спалнята ми.

— Какво става? — попита Дийзъл.

— Морели работи двойни смени и аз се грижа за кучето му Боб.

Чу се звук от тичащи кучешки лапи и Боб зави откъм ъгъла. Спря с приплъзване върху балатума в кухнята. Той беше звяр с огромни крака, рунтава оранжева козина, увиснали уши и щастливи кафяви очи. Вероятно голдън ретривър, но никога нямаше да спечели състезание за чиста порода. Настани дупето си върху ботуша на Дийзъл и замаха с опашка.

Гостенинът ми разсеяно го погали по главата, а той проточи лиги по крачола му, като се надяваше да получи малко сирене.

— Посещението ти е лично или служебно? — попитах аз.

— Служебно. Търся един човек на име Бърни Бийнър. Трябва да го затворя.

Ако можех да вярвам на Дийзъл, на планетата съществуват хора, които притежават способности, извън приетите нормални човешки граници. Те не са точно супергерои. По-скоро са обикновени хора с необикновени дарби — да вдигат крава със силата на мисълта си или да изпращат светкавици. Някои са добри, а някои — не чак толкова. Той преследва лошите. Алтернативното обяснение за него е, че той е чалнат.

— Какъв е проблемът на Бийнър? — попитах.

Гостът ми пусна малка трошица сирене в клетката на Рекс и даде още едно парченце на Боб.

— Откачил е. Бракът му отишъл по дяволите и той обвинява един друг от Неназоваемите. Сега е тръгнал да си върне съпругата.

— Неназоваемите?

— Така наричаме себе си. Звучи по-добре от чудаците.

Само малко по-добре.

Боб се буташе в Дийзъл, опитвайки се да получи още сирене. Той беше дългокрако, около четиридесеткилограмово куче, а мъжът беше деветдесет килограма мускули. На кучето на Морели щеше да му бъде необходимо много повече сила, за да може да бута Дийзъл из кухнята ми.

— И ти се намираш в апартамента ми, защото…? — попитах аз.

— Имам нужда от помощ.

— Не! Не, не, не, не, не.

— Нямаш никакъв избор, сладкишче. Жената, която търси Бийнър, е в списъка ти с най-търсените престъпници. И тя е под моя опека. Ако искаш да си получиш тлъстия чек, трябва да ми помогнеш.

— Това е ужасно. Това е изнудване, подкупване или там каквото и да било нещо си.

— Да. Свиквай с това.

— Коя е жената?

— Анни Харт.

— Майтапиш се. Вини й е адски ядосан. Вчера цял ден я търсих. Издирват я за въоръжен грабеж и нападение със смъртоносно оръжие.

— Всичко това са пълни глупости, не че някой от нас двамата дава и пет пари за това. — Дийзъл систематично преглеждаше шкафовете ми, търсейки храна, а Боб плътно го следваше. — Както и да е, важното е, че добре съм я скрил, докато оправя нещата с лудия Бърни.