Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 5

— Е? — попита той.

— Какво е?

— Кажи ми, че си я закопчала и затворила. Кажи ми, че имаш разписка за залавянето й.

— Имам следа — отговорих.

— Само следа? — Той сключи ръце върху главата си. — Направо ме убиваш.

Лула седеше на канапето от изкуствена кожа и четеше списание.

— Де да имахме този късмет — каза тя.

Лула е осемдесет килограмова афроамериканка, напъхана в тяло с височина метър шестдесет и пет. В момента бе облечена в плътно прилепнала червена тениска от ликра, върху която с преливащи се букви бе изписано „целуни ме отзад“, дънки — които сякаш щяха да се сцепят всеки момент — с кристали, залепени по страничните шевове, както и ботуши с десетсантиметрови токчета. Когато е в настроение, тя се занимава с досиетата в офиса и действа като мой бодигард, когато имам нужда от подкрепление.

— Какво е положението? — попитах Кони.

— Нищо ново. Анни Харт е единствената голяма плячка на хоризонта. По това време на годината винаги е спокойно. Всички сериозни наркомани се самоубиха около Коледа, а за проститутките и пласьорите на наркотици е прекалено студено да висят по ъглите. Единственото добро престъпление, което се е случило, е престрелка между банди, но тези идиоти ги задържаха без гаранция.

— Толкова е спокойно, че Вини заминава на пътешествие — каза Лула.

— Да, и круизът не е евтин — каза той. — Така че си вдигни задника от тук и намери Анни Харт. Не съм благотворителна организация! Заради гаранцията на Харт съм на загуба и ще се наложи да се престоря, че получавам удар, за да мога да осребря застраховката за пътуването. А на Люсил това няма да й хареса.

Люсил е съпругата на Вини. Баща й е Хари Чука и ако разбереше за необходимостта от подобен незаконен акт, със сигурност не би бил щастлив да види дъщеря си лишена от този круиз.

— Това е един от онези луксозни круизи за Свети Валентин — продължи той. — Люсил вече си е приготвила куфарите. Вярва, че това ще освежи брака ни.

— Единственият начин, по който бихте могли да освежите брака си, е жена ти да донесе белезници и камшик — вметна Лула.

— Е, съди ме тогава — отговори й Вини. — Имам еклектичен вкус.

Всички завъртяхме очи.

— Изчезвам оттук — казах на Кони. — Ако има нещо, обади ми се на мобилния.

— Идвам с теб — заяви Лула, грабвайки фалшивата си чанта Прада с дълга презрамка. — Днес се чувствам късметлийка. Обзалагам се, че ще намеря Анни Харт за нула време.

— Благодаря, но мога да се справя и сама — отговорих й аз.

— По дяволите — прекъсна ме тя. — Представи си, че трябва да отидеш в някой долнопробен квартал и ти трябва бияч. Тази роля я ще изпълнявам аз. Или предположи, че ще трябва да направиш избор между няколко понички в онова ново място на Стейт Стрийт. Това също ще го направя аз.

Вперих поглед в нея.

— Значи това, което казваш, е, че искаш да пробваш новия магазин за понички на Стейт?

— Аха — призна си тя. — Но само, ако наистина ти се ядат понички.

Четвърт час по-късно, тръгвах от Донът Делиш и се отправях към Отдела за регистрация на превозни средства.

— Не мога да повярвам, че няма да изядеш нито една от тези вкусотии — каза Лула с пълен пакет понички в скута си. — Тези са супер. Погледни тази с посипаните розови и жълти пръчици. Това е най-веселата поничка, която някога съм виждала.