Читать «Среднощният диамант» онлайн - страница 8

— Значи, че ако не спреш с лъжите си и не започнеш да казваш на всички истината, ще те съсипя — тоест ще съсипя лицето ти. — Плъзнах острието по бузата й, за да подчертая думите си. — Ще съсипя всичките ти шансове някога да си намериш съпруг в Адория или което и да е друго място. Моята провалена репутация може да ми докара само изгонване. Но едно съсипано лице? Това ще отблъсне всеки кандидат за женитба — независимо дали богат, или беден.

Тя зяпна:

— Няма да посмееш!

— Ако ми докараш изгонване, какво имам да губя? Трябва само да се вмъкна в спалнята с това една нощ и… — направих срязващо движение със свободната си ръка.

— Ще кажа за това на мистрес Мастърсън!

— Успех с доказването му. — Пуснах я и отстъпих заднешком. — Е, схвана ли всичко? Знам, че акцентът ми те затруднява понякога.

В отговор Клара рязко отвори кухненската врата, през която я бях дръпнала вътре преди малко, и я затръшна, когато изфуча гневно навън. Но бях видяла лицето й. Бях я уплашила.

Поех си дълбоко въздух и се облегнах на къщата, откривайки изненадано, че треперя. Наистина ли току-що бях заплашила едно момиче да му нарежа лицето, задето клюкарства? Нямах намерение наистина да изпълня заплахата си, но дори блъфът ме караше да се чувствам мръсна.

Ти направи каквото трябваше, Мира, каза ми един строг вътрешен глас. Трябва да стигнеш до Лонзо. Не можеш да рискуваш да те изхвърлят оттук заради клеветите на едно дребнаво момиче. И не си единствената, която е заложила много на карта. Седрик също трябва да стигне до Адория.

Съмнявах се Джаспър Торн да вярва, че всички момичета в къщата са девствени, но се стараеше всички други да го вярват. Трябваше да пази репутацията си. Нямаше да прояви снизхождение към никого, за когото смяташе, че е осквернил „стоката“ му — дори не и към собствения си син.

Изправих се и пъхнах стария си нож — който всъщност беше твърде тъп да среже каквото и да е, камо ли пък лице — обратно в джоба. Сега трябваше да вляза вътре, преди някой да е забелязал отсъствието ми. Дори не биваше да излизаме в този час, а ако отговорничката на нашата къща ме откриеше мокра до кости, щях да загазя още повече.

Дръпнах дръжката на кухненската врата… безрезултатно. Дръпнах още няколко пъти просто да се уверя, че не е заяла, а после изстенах.

Клара ме беше заключила отвън.

— Не, не — промърморих и забързано се приближих до две остъклени врати, също намиращи се в задната страна на имението. Водеха към салон — и също бяха заключени. Пробвах един прозорец. Залостен. Изтичах обратно до кухненската врата и отново разтърсих дръжката. Нищо. Ами ако почуках? Имах приятели тук. Някой можеше да е близо до кухнята и да ме пусне да вляза. Разбира се, мистрес Мастърсън също можеше да е близо до кухнята.

— Изглежда, сякаш няма да ти е излишна малко помощ. Завъртях се рязко, когато от обвития в сенки двор изникна една фигура. Беше мъж с леко приведена походка, облечен в опърпани и твърде големи дрехи, които бяха толкова подгизнали, колкото и моите. Най-напред си помислих, че в имението се е вмъкнал някой скитник, а после си спомних, че днес беше ден за доставки. Дори смътно си спомних, че бях видяла мъж със същата прегърбена стойка сред работниците, които ни бяха носили продукти от селото. Въпреки това се присвих до вратата, готова да заблъскам по нея и да рискувам да бъда разкрита от мистрес Мастърсън. Ръката ми посегна към ножа.