Читать «Среднощният диамант» онлайн - страница 250

— Е, правил съм го преди.

— Нима? На мен?

Той ми хвърли бърз поглед:

— Да. Когато говорихме да ме придружиш при баланкуанците.

— Онова не беше предложение. Нито пък това сега. — Зарових се обратно в спомените си към момента, когато беше споменал пътуване на север. — Бяха по-скоро пасивни намеци. Предложенията за брак обикновено включват… ами, малко повече. Поне бих очаквала истински въпрос.

Той се престори на шокиран, когато чу това:

— Ей, чакай малко, ти знаеше в какво се въвличаш. Ако искаш цели часове цветисти речи, по-добре върви да откриеш дали Седрик Торн има брат.

Засмях се:

— Не, искам само теб независимо колко невъзможен и сложен си. Може би тъкмо заради това.

— А аз те искам, защото… — Развеселеното изражение върху лицето му се стопи, докато ме гледаше изпитателно, и внезапно разбрах какво имаше предвид, когато говореше за „онзи поглед“, който му отправях в емоционални моменти. Бях напълно сигурна, че ми отправя еквивалента на този поглед. И беше зашеметяващо. — Искам те, защото ти си ти, Мирабел. Защото, когато съм с теб, не искам да скитам и да се лутам. И защото те обичам. — Изрече тази последна част толкова бързо, че едва не я пропуснах. А после ме целуна по бузата и се измъкна от леглото. — Но не оставяй това да ти замае главата.

Когато отидохме у Сайлъс по-късно, очаквах ново обсъждане на градската логистика. Вместо това заварихме Сайлъс и Айана, и двамата застанали там със скръстени ръце, да ни чакат. Грант подозрително премести поглед между тях.

— Какво е това?

— Трябва да уредим някои неща, преди да отплавам — каза Сайлъс със строг тон. — Заминаваш ли, момче? Дай ми отговор веднъж завинаги.

Напрежението на Грант се стопи:

— Леле, това наистина е моят ден. Да, оставам. Да, ще бъда тук, когато се върнеш.

Сайлъс запази сурово изражение, но видях как из него се разля облекчение.

— Значи предложението на Айана те устройва. Ще го изчакаш.

— Да. — Грант прикова върху нея остър поглед. — Макар да й казах, че няма нужда.

— Това е моят избор, Иуитси — отвърна тя с равен тон. — Възползвай се от него.

Бяха ме объркали.

— Какво предложение?

Айана продължи да отвръща предизвикателно на настойчивия поглед на Грант няколко минути, преди да отговори:

— Наруших правилата на брака си, като избягах от съпругата си — това е голямо нарушение в по-висшите клонове. Има сериозни наказания за това, ако ме хванат. Затова се укривам тук. Но ако сме разделени в продължение на пет години, бракът се разтрогва и съм свободна от последствията. Трябва да стоя надалече само още година и половина. После мога спокойно да отида на гости — и да взема Грант с мен. Може да подаде молба за връщане на гражданството си.

— Изобщо не е нужно да се връщаш — настоя Грант. — Ще те накарат да уредиш книжата и да се видиш с нея отново.

Айана го пренебрегна с махване на ръка:

— Вече не се страхувам от нея.

Обърнах се слисано към Грант. Колкото и да се бях зарадвала да чуя, че ще остане тук, бях изпитвала глождеща вина, задето след всичко, което беше направил, щеше да му е отказано завръщането в родината.