Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 80

— Но това е невъзможно, господине! Джавахал бил осъден и изпратен в затвора, откъдето избягал след години. Навярно бихме могли да започнем наново от тази нишка. От бягството. Трябва да е документирано някъде…

Малките проницателни очички на библиотекаря го изгледаха скептично. Изражението му ясно издаваше, че няма да има втори шанс.

— Ако бях на ваше място, момчета, щях да се върна при онзи, от когото съм чул това, и да се погрижа този път да ми разкаже цялата история от игла до конец. А що се отнася до тоя Джавахал, който според вашия тайнствен осведомител е лежал в затвора, той явно е неуловим за такива като нас.

Де Росио огледа двете момчета. Бяха пребледнели като платно. Закръгленият учен се усмихна състрадателно.

— Моите съболезнования — промърмори той. — Насочили са ви по лъжлива следа…

Малко по-късно Сет и Майкъл наблюдаваха изгрева, седнали на стъпалата пред главния вход на Индийския музей. Лек дъждец бе лъснал улиците и те блестяха като течно злато под лъчите на слънцето, което се издигаше сред мъглите на изток. Сет погледна другаря си и му показа една монета.

— Ако се падне ези, аз ще отида при Ариами, а ти ще прескочиш до затвора. Ако е тура — обратното.

Майкъл кимна с полузатворени очи. Сет подхвърли монетата и бронзовото кръгче описа лъкатушна траектория, проблясвайки на светлината, докато не кацна отново в дланта на момчето. Майкъл се наведе да види резултата.

— Много поздрави на Ариами… — промърмори Сет.

* * *

Утрото най-сетне озари и дома на инженера Чандра след онази нощ, която сякаш изглеждаше безкрайна. За пръв път в живота си Иън благослови слънцето на Калкута, когато лъчите му повдигнаха булото на мрака, обгърнал ги през последните часове. На дневна светлина къщата не изглеждаше толкова заплашителна. Бен и Шиър също посрещнаха зората с видимо облекчение, победени от умората. Имаха чувството, че не са спали цяла вечност. Сънливостта и изтощението от ритъма на събитията ги накараха да разгледат ситуацията със спокойствие, което не биха дръзнали да си позволят в нощния мрак.

— Е — каза Бен, — ако има нещо добро в тази къща, то е, че е обезопасена. Ако нашият приятел Джавахал можеше да влезе тук, щеше вече да го е сторил. Баща ни може да е имал някои странни увлечения, но поне е знаел как да защити един дом. Предлагам да се опитаме да поспим малко. При тези обстоятелства предпочитам да спя през деня, а нощно време да си отварям очите на четири.

— Напълно съм съгласен — рече Иън. — Къде бихме могли да поспим?

— Има няколко спални в кулите — обясни Шиър. — Можем да си изберем.

— Предлагам да се настаним в съседни стаи — каза Бен.

— Добра идея — съгласи се Иън. — А няма да е зле и да хапнем нещо.

— Това може да почака — отвърна Бен. — По-късно ще излезем да потърсим някаква храна.

— Как може да сте гладни? — попита Шиър.

Двете момчета свиха рамене.

— Елементарна физиология — рече Бен. — Питай Иън. Той е докторът.

— Както ми каза веднъж една учителка в бомбайско училище — каза сестра му, — главната разлика между мъжа и жената е в това, че мъжът винаги поставя стомаха си преди сърцето, а жената прави обратното.