Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 76

Сет и Майкъл бяха отделили находката си настрана, за да не разсейват дундестия библиотекар и да го откъсват от задачата, която изискваше всичките му дарби и опит на стара лисица. За целта те се бяха оттеглили в другия край на помещението, където мълчаливо анализираха намерените документи.

— Тези рисунки са страхотни — прошепна Майкъл, възхищавайки се на различни скици на механични предмети, чиято функция изглеждаше мъчна за разгадаване.

— Да не се отклоняваме — напомни му Сет. — Какво е казано тук за Огнената птица?

— Науката не е силната ми страна — започна Майкъл, — но да ме убият, ако това не е чертеж на огромна запалителна машина.

Сет разгледа плановете, без ни най-малко да проумее значението им. Приятелят му изпревари въпросите му.

— Това тук е резервоар за масло или някакъв вид гориво — обясни Майкъл, като посочи един елемент. — С него е свързан този всмукателен механизъм. Той е просто захранваща помпа — като помпата на кладенец, — която подава горивото, за да поддържа този кръг от пламъци. Нещо като постоянно включена горелка.

— Но пламъците едва ли ще превишат няколко сантиметра височина — възрази Сет. — Не виждам каква запалителна мощ биха могли да имат.

— Я виж това съоръжение.

Сет погледна онова, което му сочеше приятелят му — нещо като тръба, подобна на дулото на пушка.

— Пламъците се появяват около устието на дулото.

— Е, и?

— Погледни другия му край — рече Майкъл. — Това е резервоар за кислород.

— Елементарна химия — промълви Сет, който най-сетне събра две и две.

— Представи си какво ще се получи, ако кислородът бъде изхвърлен под налягане през тръбата и премине през кръга от пламъци.

— Огнехвъргачка — потвърди Сет.

Майкъл затвори папката и изгледа приятеля си.

— Каква ли тайна е криел Чандра, за да се съгласи да проектира такава играчка за касапин като Луелин? Все едно да подариш цял вагон барут на император Нерон…

— Точно това ще трябва да разберем — рече Сет. — И то час по-скоро.

* * *

Шиър, Бен и Иън мълчаливо следяха с поглед движението на влака по макета. Малкият локомотив най-сетне спря точно зад миниатюрното копие на къщата на инженера. Фаровете бавно угаснаха, а тримата приятели не помръднаха от мястото си, застинали в очакване.

— Как, по дяволите, се движи този влак? — попита Бен. — Трябва да получава енергия отнякъде. Има ли електрически генератор в къщата, Шиър?

— Не, доколкото ми е известно — отвърна сестра му.

— Трябва да има — възрази Иън. — Хайде да го потърсим!

Бен поклати глава.

— Не това ме тревожи — рече той. — Дори и да има, не съм чувал за генератор, който да се включва от само себе си. Особено след като не е работил с години.

— Може би този макет се задвижва с някакъв друг механизъм — предположи Шиър не много убедено.

— А може би в къщата има още някого — отвърна Бен.

Иън мислено прокле късмета си.