Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 74

Майкъл и Сет гледаха господин Де Росио, онемели от изумление.

— Е, деца — заключи библиотекарят, — кой от двама ви умее да вари кафе? Очаква ни дълга нощ…

* * *

Ключалката с четирите колела изскърца едва доловимо и след няколко секунди двете крила на тежката метална врата бавно се отвориха. Отвътре ги лъхна въздух, стоял затворен в къщата в течение на години.

Иън пребледня в тъмното.

— Ама тя се отвори — прошепна той разтреперан.

— Колко си наблюдателен — отбеляза Бен.

— Не е време за шеги — рече приятелят му. — Не знаем какво ни чака вътре.

Бен измъкна кибритената кутия и я размаха във въздуха, тъй че клечките затракаха.

— Въпрос на време е да разберем. Искаш ли да влезеш пръв?

— Отстъпвам на теб тази чест — отвърна Иън със заядлива усмивка.

— Аз ще вляза първа — обади се Шиър и се вмъкна в къщата, без да дочака отговор.

Бен бързо драсна една клечка и последва сестра си. Иън хвърли последен поглед към нощното небе, сякаш се боеше, че може повече да не го види, пое дълбоко дъх и влезе на свой ред в къщата на инженера. Миг по-късно масивната врата се затвори зад тях също тъй леко, както се бе отворила, за да ги пусне вътре.

Тримата се скупчиха един до друг и Бен вдигна клечката нависоко. Пред очите им се разгърна впечатляваща гледка, която надхвърляше и най-смелите им очаквания.

Намираха се в зала с дебели византийски колони, увенчана с вдлъбнат свод, покрит с огромна фреска. В нея личаха стотици персонажи от индуската митология, представящи безкрайна галерия от образи. Фигурите бяха разположени в концентрични кръгове около центъра на композицията — релефно изображение на богинята Кали.

Стените на залата бяха покрити с рафтове с книги, които описваха два полукръга с височина над три метра. Подът бе облицован с мозайка от лъскав черен емайли късчета планински кристал, които създаваха илюзията за небосвод, обсипан със звезди и съзвездия. Иън разгледа внимателно шарките по пода и разпозна няколко характерни фигури, образувани от небесни тела, за които им бе говорил Банким в „Св. Патрик“.

— Сет би трябвало да види това… — прошепна Бен.

В другия край на залата, отвъд този килим от звезди, който изобразяваше познатата вселена, една вита стълба водеше към горния етаж.

Преди Бен да забележи, догарящата клечка опари пръстите му и тримата останаха отново в пълен мрак. Само съзвездията в краката им продължаваха да блестят като нощното небе.

— Невероятно — промърмори Иън сам на себе си.

— Почакай да видиш горния етаж — разнесе се гласът на Шиър на няколко метра зад него.

Бен запали нова клечка и двете момчета видяха, че девойката вече ги чака при витата стълба. Без да обелят дума, Бен и Иън я последваха.

Стълбата се издигаше в средата на шахта, напомняща огромен фенер; бяха изучавали подобни образци в гравюрите на някои френски замъци по бреговете на река Лоара. Поглеждайки нагоре, тримата приятели изпитаха чувството, че се намират в огромен калейдоскоп, увенчан с кръгъл витражен прозорец като в катедрала; многоцветните му стъкла пречупваха лунната светлина в стотици лъчи — сини, алени, жълти, зелени и кехлибарени.