Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 75

Когато стигнаха горния етаж, видяха, че сноповете светлина, разпръсквани от короната на фенера, рисуваха променливи фигури, които се движеха бавно по стените на залата като образи от примитивен призрачен кинематограф.

— Погледнете това — рече Бен, сочейки един правоъгълен подиум, който се издигаше на около метър от пода и заемаше площ от близо четирийсет квадратни метра.

Тримата отидоха до него и установиха, че това бе огромен макет на Калкута, възпроизведен с такава достоверност и внимание към детайлите, че при поглед отблизо създаваше илюзията за полет над действителния град. Разпознаха руслото на Хугли, Майдан, форт „Уилям“, Белия град, храма на Кали в южната част, Черния град и даже базарите. Шиър, Бен и Иън дълго съзерцаваха с почуда необикновената миниатюра, запленени от приказната ѝ красота.

— Ето я и къщата — посочи Бен.

Другите се приближиха до него и видяха в сърцето на Черния град точно копие на къщата, в която се намираха. Многоцветните лъчи от тавана шареха по улиците на миниатюрния град, разкривайки мимоходом скритите тайни на Калкута.

— Какво е онова там зад къщата? — попита Шиър.

— Прилича на железопътна линия — рече Иън.

— Така е — потвърди Бен, проследявайки я до ъгловатия, величествен силует на Джитърс Гейт отвъд един метален мост, пресичащ река Хугли.

— Тази линия води до гарата, където е избухнал пожарът — каза Бен. — Това е резервен коловоз.

— На моста има спрял влак — забеляза Шиър.

Брат ѝ заобиколи макета, за да разгледа по-добре железницата. Докато се взираше в нея, усети неприятно мравучкане по гърба. Познаваше този влак. Беше го видял предната нощ, макар че тогава го бе взел за кошмарен сън. Шиър безмълвно се приближи до него и Бен забеляза сълзи в очите ѝ.

— Това е къщата на баща ни, Бен — промълви тя. — Той я е построил за нас.

Бен прегърна сестра си и я притисна към себе си. Иън, който ги гледаше от другия край на залата, отвърна очи. Бен помилва лицето на Шиър и я целуна по челото.

— Отсега нататък — рече — това винаги ще бъде нашият дом.

В този миг малкият влак, спрял върху моста, запали фаровете си и колелата му започнаха бавно да се въртят по релсите.

* * *

В гробовно мълчание господин Де Росио бе впрегнал аналитичните си способности и цялата съобразителност на врял и кипял архивар, за да разнищи съдебните протоколи, които полковник Луелин така усърдно се бе постарал да потули. В това време Сет и Майкъл правеха същото с една странна папка с чертежи и многобройни бележки, написани собственоръчно от Чандра. Сет я бе намерил на дъното на една кутия с лични принадлежности на инженера. Тъй като покойникът беше значима обществена фигура, след неговата гибел вещите му, непотърсени от никакви роднини или институции, в крайна сметка бяха потънали в дебрите на музейните архиви. Библиотеката на музея бе собственост на консорциум от различни научни и академични учреждения на Калкута, сред които бе и Висшият инженерен институт, където Чандра Чатърджи се бе отличил като един от най-бележитите, но и най-противоречиви членове. Въпросната папка имаше семпла подвързия, а на корицата ѝ, ръчно написан със синьо мастило, се четеше едничкият надпис: Огнената птица.