Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 70

Шиър вдигна ръце в знак на протест.

— Невъзможно е! Баща ми никога не би се съгласил да участва в какъвто и да е военен проект. Нито в полза на британците, нито в полза на бенгалците. Той е презирал военните, смятал ги е за обикновени платени главорези, наемници на покварени правителства. Никога не би поставил таланта си в услуга на нещо, предназначено за избиване на собствения му народ.

Сет я гледаше мълчаливо, претегляйки внимателно думите ѝ.

— Въпреки всичко, Шиър, има документи, които удостоверяват, че по някакъв начин е участвал — рече той.

— Трябва да има друго обяснение — отвърна тя. — Баща ми е бил изобретател и писател, а не убиец на невинни.

— Като оставим настрана идеалите му — отбеляза Бен, — наистина трябва да има друго обяснение и тъкмо него се опитваме да открием. Да се върнем към темата за Луелин и неговите убедителни аргументи. Какво може да е направил той, за да принуди инженера да сътрудничи?

— Може би силата му е била не в онова, което е можел да направи — рече Сет, — а в онова, което е можел да не направи.

— Не разбирам — каза Иън.

— Това е моята теория — продължи Сет. — В цялата документация за инженера неговият приятел от детинство Джавахал се споменава само веднъж — в едно писмо от полковник Луелин, адресирано до Чандра и с пощенско клеймо от ноември 1911 г. В послеписа нашият приятел, полковникът, лаконично намеква, че ако Чандра отхвърли поканата да участва в проекта, той ще се види принуден да предложи работата на някогашното му другарче Джавахал. Аз си мисля следното: инженерът е успял да скрие младежката си дружба с Джавахал — който по това време вече е бил в затвора — и да изгради кариера, без някой да узнае, че някога е укривал този престъпник. Да предположим обаче, че Луелин случайно е попаднал на Джавахал в затвора и онзи му е разказал за отношенията си с Чандра. Това би поставило полковника в отлична позиция да шантажира инженера и да го застави да сътрудничи.

— Откъде можем да сме сигурни, че Луелин и Джавахал са се познавали? — попита Иън.

— Това е само предположение, но не съвсем лишено от правдоподобност — рече Сет. — Сър Артър Луелин, полковник от британската армия, решава да потърси помощта на един забележителен инженер. Въпросният му отказва. Луелин го проучва и открива тъмно минало — съдебен процес, в който инженерът е замесен. Тогава полковникът решава да посети Джавахал и престъпникът му изпява онова, което би искал да чуе. Простичко, нали?

— Не мога да повярвам — каза Шиър.

— Понякога е най-трудно да се повярва в истината — отбеляза Бен. — Спомни си какво ни разказа Ариами. Но да не прибързваме. Де Росио продължава ли да работи по темата?

— В момента — да — отвърна Сет. — Но планината от документи е такава, че ще му трябва цяла армия от книжни плъхове, за да отсее зърното от плявата.

— Вие сте се справили доста добре — похвали ги Иън.

— По-малко не сме и очаквали от вас — каза Бен. — А сега се върнете при библиотекаря и не го изпускайте от поглед дори за миг. Има нещо в цялата работа, което ни убягва.

— А вие какво ще правите? — попита Майкъл, макар че вече знаеше отговора.