Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 71

— Ще отидем в къщата на инженера — отвърна Бен. — Може би там ще намерим онова, което търсим.

— Или пък нещо друго… — подхвърли Майкъл.

Бен се усмихна.

— Както вече казах, ще поемем този риск.

* * *

Малко преди полунощ Шиър, Бен и Иън стигнаха до оградата, която вардеше къщата на инженера Чандра Чатърджи. На изток тясната кула на Шиамбазар се очертаваше върху кълбото на месечината, хвърляйки сянката си като черна игла върху подивялата градина с палмови дървета и храсти, скрили тайнствената постройка.

Бен се подпря на металните пръчки на портата и огледа върховете им — застрашителни и остри като копия.

— Ще трябва да се прехвърлим отгоре — отбеляза той. — Не изглежда лесно.

— Няма да е необходимо — отвърна Шиър, застанала до него. — Баща ни е описал всеки милиметър от тази къща в книгата си, преди да я построи, а аз я изучавах години наред, докато запаметих всяка подробност. Ако описаното е вярно — в което ни най-малко не се съмнявам, — зад тези храсти има малко езерце, а по-нататък се издига къщата.

— А тези пръчки? — попита Бен. — Писал ли е и за тях? Не ми се ще да ме кърпят на сутринта.

— Има и друг начин да се влезе в къщата, без да се налага да прескачаме оградата — каза сестра му.

— Ами какво чакаме тогава? — възкликнаха Бен и Иън в един глас.

Шиър ги поведе през тясна като процеп алея между оградата на имота и стените на една съседна сграда в арабски стил. Скоро стигнаха до кръгъл отвор, който явно служеше за водосток или за главен канал на всички тръби в къщата. От него се разнасяше остро зловоние.

— Оттук ли ще влезем? — попита Бен скептично.

— А ти какво очакваше? — сопна се момичето. — Персийски килим?

Бен надникна в тунела на канализацията и го подуши отново.

— Дивна прелест — заключи той, обръщайки се към Шиър. — Ти ще си първа.

Огнената птица

Те излязоха от тунела под арката на малък дървен мост, извит над езерцето, което се простираше като покривало от тъмно кадифе пред къщата на инженера Чандра Чатърджи. Шиър поведе двете момчета по тесен бряг с глинеста почва, в която краката им затъваха, докато не стигнаха отсрещния край на езерото. Там тя се спря да погледа сградата, за която бе мечтала през целия си живот. Тази нощ я виждаше за пръв път наяве под звездното небе, по което се носеха облаци в неспирен бяг. Иън и Бен застанаха мълчаливо до нея.

Жилището беше двуетажна постройка с две кули от всяка страна. В облика му се смесваха различни архитектурни стилове — от едуардианските линии до екстравагантните паладиански форми, а имаше и елементи, които сякаш бяха заимствани от някой замък, изгубен в полите на Баварските планини. Въпреки еклектиката общото впечатление бе за ведра елегантност, която отправяше предизвикателство към критичното око на наблюдателя. Сградата като че ли излъчваше вълшебно обаяние и след първоначалното слисване създаваше усещане, че невъзможната смесица от стилове и форми е избрана, за да образуват хармонично цяло. Стаена сред гъстата дива растителност, която я скриваше в сърцето на Черния град, къщата на инженера бе представителна като палат и се издигаше надменно край водата като голям черен лебед, съзерцаващ отражението си в езеро от обсидиан.