Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 68

Вътре намери две малки восъчни фигурки на голи бебета. От главите им стърчаха запалени фитили и двете изображения се топяха като свещи в храм. Старата жена усети, че я побиват тръпки, и блъсна кошницата, която се търкулна по изпочупените каменни стъпала. Сетне се изправи и тъкмо се канеше да се прибере вътре, когато забеляза, че по дългия коридор, който водеше към другия край на жилището, към нея се приближават пламтящи стъпки от невидими нозе. Усети, че камата се изплъзва от пръстите ѝ, и затръшна входната врата.

Заслиза заднишком по стъпалата, не смеейки да се обърне с гръб към вратата, и се спъна в кошницата, която току-що бе захвърлила. Просната на земята, Ариами видя с изумление как един огнен език лизна прага на вратата и овехтялото дърво пламна като пергамент. Старата жена пропълзя няколко метра, докато стигна до храстите; там се изправи с мъка и загледа безпомощно как пламъците изригнаха през прозорците и обхванаха цялата постройка в смъртоносна прегръдка.

Ариами се затича към улицата и не се спря да погледне назад, докато не се отдалечи на стотина метра от онова, което доскоро бе неин дом. Сега на неговото място се издигаше буйна клада, която свирепо бълваше алени искри и пепел към небесата. Съседите започнаха да надничат от прозорците си и наизлязоха на улицата, загледани тревожно в огромния пожар, набрал сила за броени секунди. Ариами чу как покривът се срина с грохот, погълнат от пламъците. Внезапна алена светкавица озари лицата на насъбралите се хора, които се споглеждаха слисани, недоумяващи какво е станало.

Ариами Бозе заплака горчиво за дома, в който бе израснала, дома, в който бе родила дъщеря си. Сетне, сливайки се с безредната тълпа по улиците на Калкута, завинаги се сбогува с него.

* * *

Не беше трудно да определят точното местоположение на къщата на инженера, следвайки указанията на криптограмата, която Сирадж бе разгадал. Според тези напътствия, прилежно съпоставени с теренните наблюдения, проведени от Рошан, къщата на Чандра Чатърджи се намираше на една тиха улица, която свързваше Джатиндра Мохан Авеню и Ачаря Прафула Роуд, приблизително на километър и половина северно от Среднощния дворец.

Щом се увери, че приятелите му са оценили подобаващо плодовете от проучванията му, Сирадж изрази неотложното си желание да се впусне да търси Изабел, без да губи дори минута повече. Усилията им да го успокоят и да му втълпят да я изчака — всички бяха сигурни, че тя ще се появи — останаха безрезултатни. В крайна сметка Рошан, верен на обещанието си, предложи да го придружи. Двамата тръгнаха в нощта, след като се уговориха да се срещнат с останалите в къщата на инженера, щом узнаеха някакви новини за Изабел.

— А какво успяхте да научите вие двамата? — попита Иън, обръщайки се към Сет и Майкъл.