Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 67

— И какво? — подканиха ги всички.

— Сянката на кулата при Мачуабазар пада върху стар изоставен склад — каза Сирадж.

— Рошан? — въпросително рече Иън.

Момчето се усмихна, измъкна една недогоряла подпалка от огъня и надраска с нея силуета на кула в пепелта.

— Също като стрелка на часовник, сянката на кулата при Шиамбазар сочи портата на една широка решетеста ограда, зад която се простира двор, обрасъл с палми и буренак. Над короните на дърветата успях да зърна някаква къща с наблюдателна кула.

— Но това е страхотно! — възкликна Шиър.

Бен обаче забеляза сянка от тревога на лицето на Рошан.

— Какъв е проблемът, Рошан? — попита той.

Рошан бавно поклати глава и сви рамене.

— Не знам. Имаше нещо в тая къща, което хич не ми хареса.

— Видя ли нещо? — попита Сет.

Приятелят им отново поклати глава. Иън и Бен се спогледаха безмълвно.

— На някого от вас да му е минало през ум, че всичко това може да се окаже капан? — попита Рошан.

Иън и Бен отново размениха многозначителни погледи и кимнаха. И двамата си мислеха същото.

— Ще рискуваме — заяви Бен с цялата убедителност, която успя да си придаде.

* * *

Ариами Бозе драсна нова кибритена клечка и с трепереща ръка я доближи до фитила на бялата свещ, поставена пред нея. Колебливото пламъче освети неясните контури на тъмната стая. Свещта бавно се разгоря и около нея се образува ореол от светлина. Старата жена духна малката дървена клечка и тя угасна, изпускайки призрачен синкав дим, който бавно се възнесе към сенките. Въздушно течение леко помилва косите на тила ѝ и Ариами се обърна. Струя студен въздух, напоен с остра, пронизваща смрад развя наметката ѝ и угаси свещта. Отново се спусна мрак и старата жена чу два отривисти удара по входната врата. Стиснала юмруци, видя как под прага се процежда слаба червеникава светлина. Тропането се повтори, този път по-силно. Студена пот изби по челото на Ариами.

— Шиър? — немощно извика тя.

Ехото на гласа ѝ се изгуби в мрака на къщата. Никой не отговори, но само след миг отново отекнаха две почуквания.

Ариами опипа слепешком полицата на камината, в която тлеещата жарава бе единственият източник на светлина. Събори няколко предмета, докато пръстите ѝ най-сетне напипаха дългата метална ножница на камата, която държеше там. Измъкна оръжието и златист отблясък от жаравата заигра по извитото острие. Тясна като нож ивица светлина се появи под вратата на дома. Ариами пое дълбоко дъх и полека запристъпва натам.

Спря пред вратата и чу шепота на вятъра в листака в двора.

— Шиър? — прошепна отново, без да получи отговор.

Стиснала здраво камата, сложи лявата си длан върху бравата и леко я натисна. Ръждясалият механизъм на ключалката изскърца жално, пробудил се след години на летаргия. Вратата бавно се отвори и синкавото сияние на нощното небе хвърли ветрило от светлина вътре в къщата. Отвън нямаше никого. Храсталакът се раздвижи — море от стотици сухи листенца, издаващи хипнотичен шепот. Ариами предпазливо надникна навън и погледна първо на едната страна, после на другата, но дворът беше пуст. Именно тогава кракът ѝ се блъсна в нещо и тя погледна надолу, за да открие малка кошница в нозете си. Беше завита с плътно покривало, през което обаче прозираше светлина, извираща отвътре. Ариами коленичи до кошницата и внимателно свали плата, който я покриваше.