Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 36

— Аз съм виновен, госпожо. Искахме само да покажем на вашата внучка задния двор на сградата — рече той.

Без да го удостои с поглед, Ариами се обърна направо към Шиър.

— Казах ти да ме чакаш тук и да не мърдаш никъде — рече старицата с пламнало от гняв лице.

— Ама ние бяхме само на двайсетина метра оттук, госпожо — обади се Иън.

Ариами го изгледа кръвнишки.

— Теб не съм те питала, момче — тросна се тя без сянка от вежливост.

— Прощавайте, че ви разтревожихме, съвсем не сме искали… — поде Бен.

— Остави, Бен — прекъсна го Шиър. — Мога и сама да се оправя.

Враждебното изражение на възрастната жена мигом се смекчи. Това не остана незабелязано от младежите. Ариами посочи Бен и лицето ѝ пребледня под слабата светлина на фенерите в градината.

— Ти ли си Бен? — тихо попита тя.

Момчето кимна, скривайки изненадата си, и посрещна непроницаемия взор на старицата. Нямаше гняв в очите ѝ, само тъга и тревога. Тя хвана внучка си под ръка и сведе поглед.

— Трябва да си вървим — рече. — Сбогувай се с приятелите си.

Членовете на обществото „Чоубар“ кимнаха за сбогом, а Шиър им се усмихна плахо и тръгна. Ариами Бозе все така здраво стискаше ръката ѝ и двете скоро се стопиха сред тъмните улици на Калкута. Иън се приближи до Бен и се взря в приятеля си, който гледаше умислен след едва различимите силуети на старицата и момичето, отдалечаващи се в нощния мрак.

— За миг ми се стори, че тази жена се страхува — рече Иън.

Бен кимна, все така загледан в далечината.

— Че кой не би се страхувал в нощ като тази?

— Мисля, че ще е най-добре всички вече да си лягате — обади се Банким, застанал на прага.

— Това съвет ли е, или заповед? — попита Изабел.

— Знаеш, че моите съвети са заповеди за вас — заяви асистентът на директора, сочейки към сградата. — Хайде, влизайте!

— Тиранин — измърмори Сирадж под сурдинка. — Наслаждавай се на последните си дни!

— Тия, дето остават на свръхсрочна служба, са най-лоши — добави Рошан.

Банким кимна доволно след групичката на седмината, без да обръща внимание на сподавения им ропот. Бен влезе последен и размени съучастнически поглед с него.

— Колкото и да мрънкат, след пет дни ще им липсва твоят полицейски надзор.

— И на теб ще ти липсва, Бен — разсмя се Банким.

— На мен вече ми липсва — измърмори Бен под носа си, докато се качваше по стълбите, които водеха към спалните на първия етаж. Даваше си сметка, че след по-малко от седмица вече няма да брои тези двайсет и четири стъпала, които познаваше толкова добре.

* * *

Бен се събуди по някое време в синкавия сумрак на спалнята и като че ли усети леден полъх върху лицето си. Сноп бледа светлина проникваше през тесния заострен прозорец и хвърляше хиляди танцуващи сенки по стените и тавана на стаята. Момчето протегна ръка към скромното нощно шкафче до леглото си и обърна циферблата на часовника си, за да улови лунната светлина. Стрелките сочеха три часа.