Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 12

В този миг някой потропа на вратата и прекъсна четенето. Картър си свали очилата, сгъна внимателно писмото, прибра го в писалището си и заключи чекмеджето.

— Влезте — подкани той.

Вендела, старшата сестра на „Св. Патрик“, надникна в кабинета му. Изражението ѝ, както обикновено, бе строго и делово, а погледът ѝ не предвещаваше нищо добро.

— Има един господин долу, който иска да говори с вас — кратко съобщи тя.

Картър се навъси.

— По каква работа?

— Не пожела да обясни — отвърна сестрата.

Тонът ѝ ясно подсказваше, че дори да бе дал някакви обяснения, тя би ги намерила за съмнителни.

След кратко колебание Вендела влезе в кабинета и затвори вратата зад гърба си.

— Мисля, че е дошъл заради детето — рече тя разтревожено. — Аз обаче нищо не му казах.

— Той успя ли да разговаря с някого другиго?

Вендела поклати глава. Картър кимна и прибра ключа от писалището в джоба на панталона си.

— Мога да му кажа, че в момента не сте тук — предложи сестрата.

За миг Картър обмисли тази възможност, но си даде сметка, че ако подозренията ѝ се окажеха основателни (а Вендела рядко грешеше), лъжата само щеше да затвърди впечатлението, че сиропиталището „Св. Патрик“ има какво да крие. Това реши въпроса.

— Не. Ще го приема, Вендела. Поканете го да влезе и се погрижете никой от персонала да не разговаря с него. Работата изисква пълна секретност. Разбрахте ли ме?

— Отлично.

Картър се зае отново да бърше очилата си, заслушан в стъпките ѝ, които се отдалечаваха по коридора. Навън дъждът пак затропа настойчиво по прозорците.

* * *

Посетителят носеше дълъг черен плащ, а главата му бе увита в тюрбан, украсен с тъмна брошка във формата на змия. Имаше изкуствените маниери на преуспяващ търговец от Северна Калкута, а в лице приличаше донякъде на индус, въпреки че кожата му бе болезнено бледа, сякаш невидяла слънце. Калкута бе като котел, в който се смесваха какви ли не раси, изпълвайки улиците на града със сплав от бенгалци, арменци, евреи, англосаксонци, китайци, мюсюлмани и безброй други групи, пристигнали в земята на Кали в търсене на сполука или убежище. Съдейки по лицето, човекът можеше да принадлежи към всеки от тези етноси или към нито един от тях.