Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 103

— Ще ти се завие свят. Да вървим по-нататък.

Майкъл вдигна ръка в знак на протест.

— Не, почакай. Погледни тук.

Рошан надникна над ръба на балюстрадата и тутакси се дръпна.

— Ако погледна още веднъж, ще тупна долу.

Загадъчна усмивка заигра по устните на Майкъл. Рошан го наблюдаваше с недоумение, чудейки се какво бе забелязал приятелят му.

— Не разбираш ли, Рошан?

Момчето поклати глава.

— Обясни ми.

— Виж самата постройка — посочи Майкъл. — Ако обърнеш внимание на извивката на дъгите от тази точка на купола, всичко ще ти стане ясно.

Рошан се опита да последва указанията на приятеля си, но наблюденията му не го наведоха на никакви изводи.

— Какво искаш да ми кажеш?

— Много е просто. Тази гара, цялата конструкция на Джитърс Гейт, представлява огромна сфера, от която виждаме само надземната ѝ част. Часовниковата кула е разположена точно на вертикала, който пресича центъра на купола като един вид радиус.

Рошан изслуша тези обяснения без особено въодушевление.

— Добре де, това е едно проклето кълбо — съгласи се той. — Е, и какво?

— Имаш ли представа колко е трудно от техническа гледна точка да се изгради подобно съоръжение? — попита Майкъл.

Приятелят му отново поклати глава.

— Не знам, но сигурно е доста трудно.

— Неимоверно — заяви Майкъл, прибягвайки до наречие, което използваше само в изключителни случаи. — Защо някой би проектирал такава постройка?

— Не съм сигурен, че искам да знам отговора — отвърна Рошан. — Да слезем на долното ниво. Тук няма нищо.

Майкъл кимна разсеяно и го последва към стълбата.

Под наблюдателната площадка на купола се простираше полуниво, високо едва метър и половина и наводнено от дъждовете, които се изливаха над Калкута от началото на май. Подът, плувнал в дълбока около педя застояла вода, от която се разнасяха противни зловонни изпарения, бе покрит с кал и отломки, изгнили от въздействието на дългогодишната влага. Приведени, за да се вместят в тесния проход, Майкъл и Рошан с мъка се придвижваха напред, газейки в тинята, която им стигаше до глезените.

— Тук е по-лошо и от катакомбите — оплака се Рошан. — За какъв дявол са направили този таван така безобразно нисък? От векове насам нормалният човешки ръст превишава метър и половина.

— Вероятно това е била зона с ограничен достъп — отвърна Майкъл. — Може би тук се намира част от системата за противотежести, които компенсират тежестта на свода. Гледай да не се спънеш някъде — току-виж всичко се срутило.

— Шегуваш ли се?

— Да — сухо рече Майкъл.

— Значи това е третата шега, която съм чул от теб за шест години — отбеляза Рошан. — И най-неуместната.

Майкъл не си направи труда да отговори и продължи да напредва бавно през своеобразното блато, образувало се под високия свод. От смрадта на застоялата вода главата му се бе замаяла. Започна да го човърка мисълта, че би било по-добре да се върнат обратно и да слязат на следващото ниво, пък и се съмняваше, че в непристъпното тресавище може да се скрие нещо или някой.

— Майкъл? — разнесе се гласът на Рошан на няколко метра зад него.