Читать «Среднощна корона» онлайн - страница 188

- Твоят спътник капитан Уестфол има необичайна идея - каза кралят и махна с ръка към Каол. - Защо не я споделите, капитане?

Капитанът се размърда в стола си, след което се изправи и се обърна към нея.

- Предлагам да заминеш за Вендлин, за да убиеш краля им и наследника му. Докато си там, ще отмъкнеш и плановете на флотата им за отбрана, така че когато страната потъне в хаос, ще знаем как да избегнем защитните им рифове и да ги завладеем.

Асасинът го изгледа, без да каже нищо, а кралят забеляза, че синът му е вбесен. Жестоката усмивка озари лицето и.

- За мен ще бъде чест да служа на короната по този начин.

Така и не бе научил нищо за символа, който бе засиял на челото и по време на онзи дуел. Знакът на Уирда бе неразгадаем. Можеше да означава „безименен“, „неназован“ или дори „анонимен“. Но боговете му бяха свидетели, че работата я зарадва. Личеше си по ужасната и усмивка.

- Това ще ни бъде забавно - каза кралят. - След няколко месеца във Вендлин ще има бал по случай слънцестоенето. Ще изпратим силно послание, ако на най-големия им празник кралят и синът му срещнат края си под носа на собствения им двор.

Макар капитанът да се размърда неспокойно от неочакваната промяна в плана, асасинът се усмихна отново. Цялото и тяло излъчваше злокобна наслада. От каква ли адска дупка бе изпълзяла, щом това и доставяше такова удоволствие?

- Брилянтна идея, Ваше Величество.

- Значи е решено - каза кралят, а останалите го погледнаха. - Заминаваш утре.

- Но - възрази синът му - ще и трябва време, за да научи езика на Вендлин, обичаите им...

- Пътят е две седмици по море - каза той, - а после ще трябва да съумее да проникне в замъка навреме за бала. Ще си вземе необходимите материали и ще учи по пътя.

Тя леко се намръщи, но само сведе глава. Капитанът все още стоеше, по-скован от обичайното. А синът му ги гледаше толкова гневно, че кралят се запита дали няма да избухне.

Не се интересуваше от техните младежки вълнения, не и след като му бе предложен такъв брилянтен план. Трябваше да изпрати незабавно ездачи към Ферианската падина и Мъртвите острови, за да може генерал Нарок да подготви легиона. Не смяташе да допуска грешки, след като му се отваряше такъв шанс да завладее Вендлин.

Това щеше да е перфектната възможност да изпита някои от оръжията, които бе подготвял тайно последните няколко години.

Утре.

Заминаваше утре.

И идеята бе на Каол? Но защо? Искаше отговори, искаше да разбере какво си е мислил, когато му е хрумнал този план. Не му бе казала истината за заплахите на краля - че ще екзекутират Каол, ако тя не се върне от някоя мисия. Ако се провали. Можеше да инсценира смъртта на разни дребни благородници и търговци, но не и на краля и принца на Вендлин!

Как да намери изход от тази ситуация?

Продължи да крачи напред-назад, като знаеше, че Каол няма да се е прибрал в покоите си. Затова отиде до гробницата, колкото да се намира на работа.

Очакваше Морт да u чете конско за портала - което той, естествено, направи, - но не очакваше Елена да я чака в гробницата.