Читать «Среднощна корона» онлайн - страница 179

Когато надигна меча над главата си, създанието се напрегна, сякаш предугадило какво е намислила.. С боен вик, който разкъса мъглите, Селена заби Дамарис в земята.

Тя се разцепи, а мрежата от появилите се цепнатини тръгна към демона.

И тогава земята просто започна да пропада. Съществото хукна да бяга. Скоро Селена остана сама на малко парче твърда пръст до портала, а огромната цепнатина започна да расте пред нея.

Извади Дамарис от напуканата земя. Знаеше, че трябва да избяга - веднага. Но преди да успее да помръдне, преди да стигне портала, магията я удари толкова силно, че тя падна на колене. Изпита ужасна болка и в следващия миг се преобрази в тромавото си крехко смъртно тяло.

А после я сграбчиха силни ръце, ръце, които познаваше добре, и я измъкнаха през портала обратно към Ерилея, където магията u угасна като пламъка на свещ.

Дориан дойде тъкмо навреме, за да види как Каол измъква Селена от портала. Тя бе в съзнание, но се бе отпуснала в ръцете му, докато той я влачеше. Когато минаха границата, я пусна все едно е от огън. Селена се строполи задъхана на камъните.

Какво ли бе станало? Бе видял каменна земя отвъд портала, а сега имаше само малка издатина и огромен кратер. Бледото същество си бе отишло.

Селена се изправи на лакти. Цялата трепереше.

Главата на Дориан го болеше, но той успя да отиде при тях. В единия момент я бе носил, а в следващия тя го бе зашеметила. Но защо?

- Затвори го - каза u Каол. Лицето му бе изключително бледо и това подчертаваше кръвта по него. - Затвори го!

- Не мога - простена Селена. Дориан се опря на стената, за да не падне на колене от болката в главата си. Стигна до мястото пред портала, където се намираха те. Лапичка ближеше Селена.

- Ще продължат да прииждат - изпъшка Каол. Нещо не бе наред, осъзна Дориан. Нещо между тях се бе объркало. Каол не я докосваше, не u помагаше.

Ревът отвъд портала стана по-силен. Несъмнено съществата щяха да намерят начин да дойдат.

- Нямам сили... нямам с какво да затворя вратата. - Селена направи гримаса, след което погледна към Дориан. - Ти обаче имаш.

С крайчеца на окото си Селена видя как Каол се обръща с лице към Дориан. Тя се изправи на крака, а Лапичка отново застана между нея и портала и започна да ръмжи.

- Помогни ми - прошепна тя на принца. Част от енергията u се бе върнала.

Дориан дори не погледна към Каол, а пристъпи напред.

- Какво трябва да направя?

- Трябва ми кръвта ти. Мога да се справя с останалото. Или поне така се надявам.

Каол понечи да възрази. Селена го погледна с горчивина.

- Не се безпокой. Нужна е само дребна драскотина.

Дориан прибра меча в ножницата, нави ръкава си и извади кинжал. Ярка кръв бликна от драскотината.

- Откъде си се научила да отваряш портали? - изръмжа Каол.

- От една книга - отвърна тя. Не лъжеше. - Исках да говоря с Нехемия. - Настъпи тишина. Тежка и ужасна. - Но май без да искам промених един от символите -добави. - И показа Знака на Уирда, който бе размазала, този, който се бе променил. - Сочи не накъдето трябва. Това обаче може да затвори вратата. Ако имаме късмет.