Читать «Среднощна корона» онлайн - страница 177

Той започна да я дърпа към себе си, макар да не смееше да свали поглед от Каол и съществото. Тя се олюля в ръцете му. Явно раната на главата u бе точно толкова лоша, колкото и изглеждаше. Нещо на врата u засия. Амулетът, за който бе казала, че е евтина имитация, блестеше като мъничка синя звезда.

- Вървете - каза им Каол, докато гледаше към чудовището пред себе си. - Веднага.

Селена се препъна в опит да тръгне към Каол, но Дориан я издърпа обратно.

- Не - успя да каже тя, но раната на главата u я накара да се отпусне в ръцете на Дориан. След като осъзна, че в момента може само да попречи на Каол, тя спря да се съпротивлява и остави Дориан да я отнесе нагоре по стълбите.

Каол знаеше, че не може да спечели тази битка. Най-добрият вариант бе да избяга с тях, да им пази гърба, докато стигнеха каменната врата далеч горе, а после да заключат съществото тук. Не бе сигурен обаче дали ще успее да стигне до стълбите. Чудовището бе успяло да блокира атаките му с такава лекота, че очевидно притежаваше някакъв странен интелект.

Поне Селена и Дориан бяха успели да стигнат стълбите. Можеше да приеме края си, ако това означаваше, че двамата ще оцелеят. Щеше да приеме мрака и спокойствието на смъртта.

Съществото се спря и позволи на Каол да си спечели още няколко крачки дистанция. Той отстъпи към долното стъпало.

Но тогава тя извика - една и съща дума отново и отново, докато Дориан се опитваше да я качи нагоре по стълбите.

Лапичка.

Каол погледна. Кученцето се бе свило в тъмната сянка до стената, а лапата u бе твърде зле ранена, за да избяга.

Съществото също я погледна.

Нямаше нищо - абсолютно нищо, - което да стори, когато изчадието се завъртя, хвана кученцето за раненото краче и го повлече към портала зад себе си.

Нямаше нищо, което да стори, освен да го последва

Писъкът на Селена отекна в коридора, когато Каол скочи от стълбите и се хвърли в мъгливия портал подир Лапичка.

Бе все едно не е познавала болката и страха досега. Нищо, което бе преживяла, не можеше да се сравни с чувството, което изпита, когато Каол мина през портала, за да спаси Лапичка.

Дориан бе напълно изненадан, когато Селена се извъртя и удари главата му в каменната стена толкова силно, че той падна на стълбите, а тя се освободи от хватката му.

Не се интересуваше от него, от нищо, освен от Лапичка и Каол, докато тичаше по последните няколко стъпала надолу и по коридора. Трябваше да ги спаси преди порталът да се затвори.

Тя премина за един удар на сърцето.

Когато видя Каол да пази кученцето с голи ръце, тъй като мечът му бе счупен от надвисналия над тях демон, не се поколеба и отприщи чудовището в самата себе си.

Каол я видя как идва с крайчеца на окото си. Видя древния меч в ръката и, страховитата ярост, изписана на лицето и.

В мига, в който тя мина през портала, нещо се промени. Все едно от лицето й се бе вдигнала мъгла. Чертите й станаха по-остри, стъпките й - по-дълги и грациозни. А ушите й се изостриха.

Съществото долови, че ще изгуби плячката си и нападна Каол за последно.