Читать «Среднощна корона» онлайн - страница 172

Гласът му започна да звучи налудничаво, всяка следваща дума бе изречена по-рязко от предишната.

- По-скоро бих ги унищожила, отколкото да използвам силите им.

- Тя каза същото - изсмя се Арчър. - Каза, че трябва да ги унищожим, да ги върнем в Портата, стига да намерим начин. Но какъв е смисълът да ги намираме, освен за да ги използваме срещу него? За да го накараме да страда?

Стомахът и се сви. Имаше още много неща, които не и казваше. Въздъхна и поклати глава, след което тръгна към него. Арчър замълча при движението и. След което тя спря и внезапно разбра всичко.

- Трябва да страда колкото се може повече. Както и хората, които ни унищожиха. Които ни превърнаха в това, което сме. Аробин, Кларис... - Тя прехапа устни. -Нямаше начин Нехемия да разбере това. Тя не се и опита. Прав си. Трябва да ги използваме.

Той я огледа преценяващо, достатъчно дълго, за да може да го приближи, наклонила глава на една страна, все едно осмисля думите му.

Арчър се хвана.

- Тя затова напусна движението. Седмица преди смъртта си. Знаехме, че е въпрос на време да ни разкрие пред краля и да използва това, за да смекчи санкциите над Ейлве. А в същото време да ни унищожи. Каза, че предпочита един всемогъщ тиранин вместо дузина.

- Тя щеше да съсипе плана ти - отвърна Селена, обхваната от познатото ледено спокойствие. - Почти съсипа и моя план. Каза ми да не пипам Ключовете. Опита се да ми попречи да разбера загадката.

- Понеже е искала знанието само за себе си.

Тя се усмихна, макар да почувства как целият u свят се променя. Не можеше да разбере защо, но ако бе вярно, искаше да го чуе как си признава. Затова каза:

- С теб работихме здраво за всичко, което имаме. Тя искаше да ни го отнеме. Другите хора не могат да разберат през какви лишения сме минали. Мисля си... че затова те харесвах като малка. Дори тогава осъзнавах, че ме разбираш. Че знаеш какво е да те отгледат хора като Аробин и Кларис. Да те продадат. - Очите u светнаха и тя сви устни, все едно е готова да заплаче. Премигна няколко пъти и промълви: - Мисля обаче, че сега и аз те разбирам.

Тя протегна ръка, сякаш за да го хване, но я отпусна. Накара лицето си да изглежда нежно и примирено.

- Защо не ми каза по-рано? Можехме да решим загадката заедно. Ако знаех какво ще направи Нехемия, как ще ме лъже отново и отново... Тя ме предаде. Във всеки един смисъл на думата, Арчър. Гледаше ме в очите и ме лъжеше. Караше ме да вярвам... - Раменете u увиснаха. След един дълъг миг направи крачка към него. -Нехемия се оказа не по-различна от Аробин и Кларис. Арчър, трябваше да ми кажеш истината. За всичко. Досещах се, че не може да е бил Мълисън. Той не е достатъчно умен. Ако ми беше казал, лично щях да се погрижа за това. - Това бе риск. Дързък ход. - Заради теб. Заради нас.

Арчър се усмихна предпазливо.

- Тя непрекъснато се оплакваше от съветник Мълисън. Реших, че той ще е идеалната изкупителна жертва. Благодарение на съревнованието, вече бе свързан с Грейв.