Читать «Среднощна корона» онлайн - страница 170

„Ти си една страхливка, нищо повече.“

- Моля те - прошепна Селена на мрака.

Тогава отнякъде далеч долетя скимтене и Селена се завъртя към стълбите в края на коридора. Лапичка се спусна към нея.

Не към нея, осъзна Селена, когато видя как кученцето маха с опашка и скимти от нещо, което можеше да бъде само радост. Не към нея, защото...

Селена погледна към портала точно когато Лапичка замръзна.

А после всичко застина и в портала се появи сияйна фигура. Лапичка легна по гръб, като продължаваше да скимти и да маха с опашка. Ръбовете на силуета на Нехемия се гънеха от някаква вътрешна светлина. Но лицето u бе ясно... и беше... беше нейното лице. Селена падна на колене.

Почувства сълзите си, преди да разбере, че плаче.

- Съжалявам - успя само да каже. - Толкова съжалявам.

Нехемия обаче остана от другата страна на портала. Лапичка отново изскимтя.

- Няма да пресека границата - каза нежно на кученцето, - нито пък ти. Тонът u се промени. Селена разбра, че сега Нехемия гледа към нея. - Мислех те за по-умна.

Селена вдигна очи към нея. Светлината, която принцесата излъчваше в сияйния портал, не преминаваше през него, сякаш това бе наистина някаква крайна граница.

- Съжалявам - прошепна отново Селена, - просто исках...

- Няма време да ми кажеш това, което копнееш. Дойдох само защото трябва да бъдеш предупредена. Не отваряй този портал отново. Следващия път не аз ще отговоря на зова ти. И ти няма да преживееш срещата. Никой няма право да отваря вратата към този свят, колкото и голяма да е скръбта му.

Тя не бе знаела, не бе искала...

Лапичка задраска с лапи по пода.

- Сбогом, скъпа приятелко - рече Нехемия и се обърна към тъмнината.

Селена остана неподвижна, неспособна да се движи или да мисли. Гърлото u изгаряше от неизречените думи - думи, които в момента я задушаваха.

- Елентия. - Нехемия се спря и погледна обратно към нея. Бездната сякаш се раздвижи и започна да я поглъща. - Ти още не разбираш, но... аз знаех каква е съдбата ми и я приех. Дори я исках. Понеже само така нещата можеха да започнат да се случват. Но каквото и да съм сторила, Елентия, искам да знаеш, че ти беше един от редките слънчеви лъчи, които озариха мрака на последните десет години. Ти беше една от най-ярките светлини за мен. Не се оставяй да бъдеш угасена.

Преди Селена да успее да отвърне, принцесата изчезна.

В мрака нямаше нищо. Все едно Нехемия никога не бе съществувала. Все едно u се бе привидяло.

- Върни се - прошепна тя, - моля те, върни се.

Но мракът остана същия. Нехемия я нямаше.

Тогава се чу шум от стъпки. Не идваше от портала. Вместо това дойде от нейно ляво.

От Арчър, който стоеше и я зяпаше.

- Не мога да повярвам - прошепна той.

48

Селена веднага насочи Дамарис към Арчър. Лапичка му изръмжа, но остана назад, на крачка зад нея.

- Какво правиш тук?

Бе невероятно, че е на това място. Как бе влязъл?

- Следя те от седмици - каза Арчър, като държеше под око кучето. - Нехемия ми обясни за тунелите, показа ми как да влизам. Идвах тук долу всяка нощ след смъртта  и.