Читать «Среднощна корона» онлайн - страница 15

- Какво искаш, Дориан?

На лицето му се изписа гняв и той се изправи. Селена трябваше да вдигне глава, за да може да го гледа в очите.

- Нали каза, че искаш да останем приятели? - прошепна той.

Тя затвори очи за миг.

- Не те излъгах.

- Ами дръж се като моя приятелка - повиши глас той, - вечеряй с мен, поиграй билярд с мен, разкажи ми за книгите, които четеш, които си накупила... - Той кимна към кашоните и.

- О? - попита тя и се принуди да се усмихне. - Толкова ли малко задължения имаш, че можеш да прекарваш цели часове с мен?

- Е, имам обичайното ято госпожици, на които да обръщам внимание, но за теб мога винаги да намеря време.

- Каква чест - запърха с клепки тя. Всъщност от мисълта за това, че Дориан е с други жени, и идеше да строши прозореца, но не бе честно да му позволява да го узнае. - Погледна към малката масичка до стената. - Всъщност трябва да се върна в Рифтхолд.

Не лъжеше. Все още оставаха няколко часа до края на деня. Предостатъчно, за да проучи елегантното имение на Арчър и да разбере къде се намира той.

Дориан кимна и усмивката му угасна.

Единствено тиктакането на часовника нарушаваше тишината. Селена скръсти ръце, припомняйки си аромата на Дориан и вкуса на устните му. Но преградата, която се бе издигнала между тях, ги разделяше все повече с всеки изминал ден...

Така беше по-добре.

Дориан я приближи и разпери ръце.

- Да се боря ли с теб трябва? Това ли искаш?

- Не - отвърна тихо тя, - искам да ме оставиш сама.

Неизказаните думи проблеснаха в очите му. Селена остана загледана в него и не помръдна, докато той не излезе.

Останала сама, тя сви и отпусна юмруците си.

Внезапно всички покупки и се сториха отвратителни.

5

Приклекнала на един покрив в най-модерната и уважавана част на Рифтхолд, Селена се мръщеше на идващия от Ейвъри леден вятър. Скрита в сенките на един комин, тя погледна часовника си за трети път. Предишните срещи на Арчър Фин бяха траели само около час. А сега бе прекарал в къщата от другата страна на улицата цели два.

В изисканата къща със зелен покрив нямаше нищо интересно. Не знаеше кой живее в нея, единствено името на клиента - някоя си лейди Баланшин. Бе използвала трика от предните две къщи, за да разбере това - направи се, че е куриер с пратка за лорд еди-кой-си. Когато икономът отговореше, че това не е къщата на лорд-еди-кой-си, тя се правеше на смутена, питаше чия е, бъбреше си със слугата и после продължаваше по пътя си.

Селена намести краката си и отметна глава назад. Слънцето почти се бе скрило, а температурата падаше с всяка изминала минута. Нямаше да научи много повече, освен ако не проникнеше в къщата. Предвид вероятността обаче Арчър да прави това, за което му плащат, тя не бързаше да нахълтва. По-добре да разбереше къде ходи и с кого се среща, преди да предприеме следващата си стъпка.

Бе минало толкова време, откакто бе правила нещо подобно в Рифтхолд - да се крие по изумрудените покриви в търсене на информация за плячката си. Когато кралят я пратеше в Белхейвън или в имението на някой благородник, емоцията бе съвсем различна. Но тук, в Рифтхолд, чувството бе все едно...