Читать «Среднощна корона» онлайн - страница 13

- Удоволствието е мое - поклони се ниско Роланд. - Нова ли си в двора? Не съм те виждал преди.

От начина, по който говореше, Селена разбра какво е отношението му към жените.

- Пристигнах тази есен - отвърна тихо тя.

Роланд я дари с усмивката на ухажор.

- И каква работа вършиш за чичо ми?

Дориан се размърда неспокойно, а Каол замръзна. Селена обаче отвърна на усмивката на Роланд и отговори.

- Погребвам враговете на краля така, че никой да не ги намери.

За нейна изненада Роланд се разсмя. Тя не се осмели да погледне към Каол. Бе сигурна, че после ще u се накара жестоко.

- Чух, че имаме нов кралски шампион. Не очаквах да е толкова... привлекателен?

- Какво те води в замъка, Роланд? - попита капитанът.

Когато Каол погледнеше така нея, тя обикновено се понасяше в обратната посока. Роланд обаче само се усмихна. Усмихваше се прекалено много и прекалено лесно.

- Негово Величество ми предложи място в Съвета.

Очите на Каол се стрелнаха към Дориан, който кимна в знак, че потвърждава.

- Пристигнах снощи и започвам работа днес.

Каол се усмихна - ако това можеше да се нарече така. Приличаше повече на озъбена гримаса. Да, Селена със сигурност щеше да побегне, ако я погледнеше по този начин. Дориан също разчете изражението му и нарочно се разсмя.

Но преди да заговори, Роланд погледна Селена по-внимателно. Твърде внимателно.

- Може би ще работим заедно, Лилиан. Намирам позицията ти за интригуваща.

Тя нямаше нищо против да поработи върху него. С кинжал, лопата и неотбелязан гроб.

Каол все едно прочете мислите и, защото постави ръка на гърба и.

- Закъсняваме за закуска - рече той и кимна към Дориан и Роланд. - Поздравления за назначението.

Звучеше все едно е пил развалено мляко.

Когато влязоха в замъка, тя осъзна, че трябва да се изкъпе. Това обаче нямаше нищо общо с потните и дрехи, а се дължеше на мазната усмивка и жадния поглед на Роланд Хавилиард.

Дориан изпрати Селена и Каол с поглед, докато се скриха иззад храстите. Ръката на капитана остана върху гърба и. Тя не направи нищо, за да я махне оттам.

- Баща ти е направил неочакван избор въпреки слабата конкуренция - отбеляза Роланд зад него.

Дориан сподави яда си, преди да отговори. Никога не бе харесвал братовчед си, когото бе виждал поне два пъти в годината като малък. Каол направо мразеше Роланд и всеки път, когато станеше дума за него, го наричаше „жалък интригант“ и „разглезен сополив задник“. Това беше изръмжал и преди три години, когато бе ударил Роланд така силно в лицето, че младежът бе припаднал.

Роланд обаче си го бе заслужил. Затова инцидентът не навреди на Каол и не му попречи да стане капитан на стражата. Нещо повече - дори повиши мнението на останалите стражи и на по-нисшите благородници за него. Дориан не смееше да попита какво бе накарало баща му да назначи Роланд в съвета. Мий бе малък, макар и процъфтяващ крайбрежен град на Адарлан, но нямаше реално политическо значение. Дори нямаше армия, а само обикновени стражи. Роланд бе син на братовчед на баща му. Може би владетелят смяташе, че трябва да има повече съветници с кръвта на Хавилиард. Роланд обаче бе неопитен и винаги се бе интересувал повече от момичета, отколкото от политика.