Читать «Среднощна корона» онлайн - страница 14

- Откъде идва шампионът на баща ти? - попита Роланд, като отново привлече вниманието на Дориан.

Дориан се обърна към замъка, като избра друг вход, различен от този, който бяха използвали Каол и Селена. Все още помнеше как изглеждаха, когато ги бе заварил в покоите и след съдбоносния дуел преди два месеца.

- Историята на Лилиан не е моя, че да я разказвам - излъга Дориан. Всъщност просто не искаше да обяснява на братовчед си за съревнованието. Беше достатъчно неприятно, че трябва да го разхожда тази сутрин. Единственото забавно нещо бе да наблюдава Селена, докато тя така очевидно разсъждаваше как да погребе младия благородник.

- Тя за лична употреба на баща ти ли е, или работи и за останалите съветници?

- Няма и ден, откакто си тук, а вече си намерил врагове, от които да се отървеш, братовчеде?

- Ние сме от рода Хавилиард, братовчеде. Винаги има врагове, от които да се отървем.

Дориан се намръщи, макар това да бе вярно.

- Договорът u е стриктно с баща ми. Но ако се чувстваш заплашен, мога да говоря с капитан Уестфол да...

- Не, естествено. Просто любопитствах.

Роланд бе задник и знаеше какъв ефект има името Хавилиард върху жените, но беше безобиден. Нали?

Дориан не знаеше отговора на този въпрос. И не бе сигурен дали иска да го узнава.

Заплатата u на кралски шампион не бе малка, но Селена успя да я изхарчи до последното петаче. Обувки, шапки, туники, рокли, скъпоценности, оръжия, фиби и, разбира се, книги. Накупи си толкова много книги, че Филипа донесе още един рафт, на който да ги нареди.

Когато Селена се върна в покоите си следобеда, натоварена с кутии за шапки, шарени чанти с парфюми и сладки и книги, които смяташе да прочете незабавно, едва не изпусна всичко при вида на Дориан Хавилиард в преддверието си.

- Богове - възкликна той и пое покупките u.

Не знаеше и половината. Това бе само тази част от пазара, която можеше да носи. Бе поръчала още неща и скоро щяха да u ги доставят.

- Е - каза той, като стовари торбите на масата и едва не се спъна в купчина панделки, - поне днес не си облечена в онова ужасно черно.

Тя го погледна през рамо, докато се изправяше. Носеше рокля в бели и люлякови цветове. Бе малко светло за зимата, но се надяваше, че така пролетта ще дойде по-скоро. Освен това колкото по-добре бе облечена, толкова по-добре я обслужваха. За нейна изненада, мнозина от продавачите я помнеха от преди години - но се хванаха за лъжата u, че е пътувала до южния континент.

- На какво дължа удоволствието? - Тя свали бялото си палто, още един подарък, който си бе направила, и го подхвърли на стола. - Не се ли видяхме заранта в градината?

Дориан остана седнал, а момчешката усмивка не напускаше лицето му.

- Приятелите не може ли да се виждат и повече от веднъж на ден?

Тя го изгледа кръвнишки. Всъщност не бе сигурна, че наистина може да е приятелка с Дориан. Не и когато я гледаше с блеснал поглед и не и след като бе син на човека, в чиито ръце бе съдбата u. Но два месеца, след като бе прекратила така наречената им връзка, често установяваше, че той u липсва. Не целувките и свалките, а той.