Читать «Сребърна пустиня» онлайн - страница 3

— Владо, спри се — каза Мариана.

Гласът й беше равен и безизразен.

Владо се вкопчи във водосточната тръба, оттласна се и се понесе надолу.

— Владе! — чу той вика на Мариана. — Владенце, моля ти се недей…

Думите й се пречупиха в ридание и заглъхнаха.

Владо скочи на тротоара, изтупа си дънките и вдигна поглед към звездното небе. Някъде там може би беше сребърната пустиня, където жената-мечта го чакаше да я спаси. Сигурно беше там. Не можеше да не бъде. За миг му се стори, че я вижда да протяга ръце към него. Направи крачка към нея, спъна се в бордюра и осъзна колко далече са звездите. Как ли се стига до тях, запита се Владо, сигурно с пари, с много пари. А той ги нямаше. Нямаше нищо освен хубостта и младостта си. Те бяха неговия лазерен пистолет. Не са се свършили жените, я! Има и хубави богати момичета, не дебели и със заешка устна като Мариана. Той обърна гръб на новата кооперация, където в мезонета хълцаше Мариана и тръгна към автобусната спирка. Ще спя на Централна гара, голямо чудо. А утре ще видим… Следващия път ще се продаде по-скъпо.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9054]

Последна редакция: 2008-09-04 08:00:00