Читать «Спасеният» онлайн - страница 6

Докато ДОДИС кълцаше с двете подострени парчета метал сплъстените му косми, Кирил не преставаше да се взира в огледалото. Почти беше забравил собствената си физиономия, срещу него сякаш стоеше чужд човек. Шокът от собствения му образ беше невероятен.

— Искаш ли да ти разказвам вицове — предложи андроидът. — Запаметил съм стотина хиляди, дори зная кога да се смея. Мога да бъда заразителен.

— Давай — съгласи се оцелелият, зашеметен от новата си външност. — И без друго няма какво да правим.

— Изчакай ме да почистя остатъците от коса, след това веднага започвам.

Следващата седмица премина в непрекъснат смях, мракът в съзнанието на Кирил се поразсея. От време на време той се оглеждаше в огледалото, тъй като беше добил странното усещане, че се е появил трети присъствуващ — мълчалив, но разширил астероидната компания.

Към края на месеца, човекът изведнъж престана да се смее, а временно отстъпилата позиции черна пелена, отново започна да го обсебва. Той се почувства не на себе си, домъкна се до илюминатора и може би за хиляден път се взря в до болка познатата външна гледка. Скалата продължаваше да е пуста и гола, звездите бяха втренчили немигащият си поглед в нея. Нищо не се променяше. Прииска му се да изреве, да строши проклетото стъкло и да излезе НАВЪН. В него се появи неутолимото и страшно желание ДА ГО НЯМА. И изтерзаният човек закрещя мъка.

— Няма ли да млъкнеш? — сепна го женски алт и той се обърна втрещен.

Срещу него се бе изправила непозната на пръв поглед жена. С пола направена от пластмасов чувал, с гладко като на момиче лице, грим на очите и странна прическа на главата. Гърдите й подуваха познатата риза.

— Какво си сторил със себе си? — изрева Кирил.

— Правилната глаголна форма е „сторила“. Още преди да си изготвя полата и гърдите, и да си сложа грим, аз вече бях станала жена. Бях се превключила на друга програма — отвърна му непознатият досега алтов глас. — Естествено, преди това с парче стъкло си обръснах брадата, която няма повече да поникне, понеже беше изкуствена. Прецених, че си самотен и се нуждаеш от женска компания. И без това аз ти приготвях храната, тъй като ти си достатъчно мързелив. Как ме намираш? Искаш ли да флиртуваме?

— Прическата на главата ти….откъде се взе?

Въпросът бе изключително глупав, но беше първото, което му бе дошло на ум.

— Перука е, направих я от твоята коса. — Измайсторих я нощем, докато спеше.

— Значи си се подготвял, така ли? — зададе Кирил нов безсмислен въпрос, а объркването му нарастваше.

— Подготвяла, ако нямаш нищо против. Ако искаш, можем да станем любовници. Мъжкото начало в мен вече е забравено. Никога няма да се превключа на старата си програма.

— Но ти… си машина — промълви стреснат човекът.

— Конструирана съм с много възможности. Ще видиш, ще ти хареса.

— Нннеее! — извика Кирил и побягна към кухнята.

— Както искаш — подхвърли след него напевния женски алт. — Съобщи ми, когато промениш мнението си. Така и не ми каза дали ме харесваш.