Читать «Спасеният» онлайн - страница 8

— Не мога повече, не издържам! — изстена и посегна към копчето за отваряне.

В този миг усети китката си стегната в желязна хватка. ДОДИС го повлече и насила го върна помещението на склада, после изви ръцете му назад и с бързи движения ги завърза с предварително подготвената пластмасова лента, чиито дълъг край остана да виси във въздуха. „Тя“ го взе, избута Кирил до най близкият от стелажите и го привърза с остатъка от лентата към една от вертикалните опори. Сега човекът се оказа в положение на завързано куче и можеше да вие колкото си поиска. Друго не му оставаше.

— Привърши ли най-сетне? — попита ДОДИС по някое време. — Проглуши ми ушните сензори. Какво смяташе да направиш преди малко? — добави сурово.

— Да привърша с чакането — отвърна прегракнало Кирил. — Не разбираш ли, полудявам! — изкрещя с последни сили.

— Програмата ми не е в състояние да допусне нито едното, нито другото — отвърна андроидката с благ алтов глас. — За в бъдеще ще те отвързвам само ако се храниш или искаш да отидеш до тоалетната. Вече си мой затворник. А аз ще седя до теб, за да ти правя компания и няма повече да излизам навън. Освен това ще се включа към електрическата мрежа. Останалият водород е в достатъчни количества, но кислородът трябва да се пести. Той е твърде необходим за твоето съществуване. А аз мога да изпълнявам функциите си и с външно захранване, само трябва да си намеря по-дълъг кабел. Между другото, литературните герои от програмите ми не се държат малодушно като теб, те винаги побеждават в изпитанията. Така постъпват капитан Оригава, от „Катастрофа в космоса“, Бърт Левин от „Астероидна одисея“ и Тони Делано от „Остров във вселената“.

— Не съм герой и никога няма да бъда — простена Кирил. — Аз съм слаб, измъчен и нещастен човек.

— Всеки е такъв, какъвто иска да бъде — възрази ДОДИС. — Престани да се лигавиш, спасителният кораб скоро ще пристигне.

— Вече не вярвам — проплака затворникът. — Полудявам от самотност, искам да умра!

— Няма да стане — отсече андроидката. — Поне докато аз съм тук. Съветвам те да се стегнеш, иначе ще премина към груби физически мерки. Ще ти изкарам през носа тази слабохарактерност.

Следващите седмици преминаха през съзнанието му като през мъгла, но не успя да полудее. ДОДИС понякога се опитваше да го утешава, понякога леко го удряше. Докато един ден го отвърза, но не за да му позволи да отиде в кухнята.

— Вече си свободен — заяви „тя“. — Можеш да погледнеш през любимия си илюминатор.

Кирил се втурна към него, толкова бързо, колкото му позволяваше придвижването с магнитни подметки. Голата пустош навън бе променена. Върху скалата стоеше кораб с огледален блясък на корпуса, а от него се измъкваха няколко бели фигури. Той се обърна към андроидката, която вече се бе настигнала до него и забравил, че е машина, поривисто я прегърна.