Читать «Спасеният» онлайн - страница 5

Прозвучалата музика го сепна — беше деветата симфония на Бетовен. Разнасяше се от главата на силно озъбения, застанал срещу него ДОДИС, който се бе приближил неусетно. Ръцете му стискаха саморъчно направена метална кутия, а жиците, които излизаха от нея се губеха под неизменната му риза. Човекът го погледна изумен, а андроидът натисна нещо по изделието си и музиката спря.

— Виждаш ли, ставам и за звукова уредба — ухили се той с механичната си усмивка, но констатацията му по-скоро звучеше като собствена похвала. — Репродукторът в гърлото ми е с голям диапазон на честоти, само дето трябва да държа устата си непрекъснато отворена. Прегледай дисковете, отбрах всички годни за употреба. Избери си някой, за да го пусна в действие. Разполагаме със стотици часове музика. Сигурно вече разбра, че и лазерното устройство за просвирване е сглобено от мен. А преобразуването на цифровия запис се извършва в един от собствените ми блокове.

Кирил се нахвърли върху неочакваното съкровище и трескаво започна да преглежда заглавията върху малките кръгчета. Посегна към едно, което съдържаше някои от любимите му песни и го подаде на умната машина.

Следващите два месеца преминаха като в сън. Компакт-дисковете бяха прослушани по няколко пъти, някои от тях човекът слушаше дори по време на хранене. Андроидът едва не разчекна устата си, но изпълняваше желанията безропотно. Наистина от басовите тонове, които излизаха от гърлото му, можеше да се иска повече, но Кирил се задоволяваше и с наличното. Докато по някое време и това занимание му омръзна и започна да се разхожда в кръг из склада, като хапеше устни.

Погледна към стелажите с продукти, и установи, че тяхното количество щеше да му стигне за поне за десетина години. Но този факт като че ли изобщо не го затрогна, тъй като вече едвам издържаше изминаването на монотонните дни, в които не се случваше очакваното. Той продължи около час с нервната си разходка, накрая се залепи за илюминатора, взря се навън и неочаквано започна да крещи от мъка и безсилие. Когато се умори от напъните си, усети, че в мозъка му започва да се разпростира черна пелена, която заплашваше да погуби разума му. Високият глас на ДОДИС го сепна и временно го измъкна от хватката й:

— Виж какво направих, докато си почиваше — рече умната машина. — Успях да изготвя подходящата амалгама.

Кирил се обърна и едва не подскочи. Срещу него се бе опулило космато лице, с потънали в орбитите очи. Изглеждаше много страшно! Едва след няколко мига осъзна, че е неговото собствено. Андроидът държеше в ръце неправилното парче стъкло, което бе превърнал в огледало. То отразяваше и най-малките подробности по физиономията на човека — бръчките, миглите, кестенявата коса, която се спускаше до раменете, синият цвят на очите, гънките между бузите и устните и стигналата почти до корема брада.

— Реших да приведа вида ти в изправност — отбеляза умната машина. — За целта си направих ножица. Трябва да подстрижа косата и брадата ти, тръгвай към кухнята!